Български символи на изобилието

"Превитото цвете" - символ на изобилието на живота 

"Изобилие" – картина по българска народна шевица от ръкава на женска празнична риза от Кюстендилско, 
19 век, акрил върху платно, худ. Светлана Костова

Сред българските народни шевици съществува един традиционен и може би характерен само за Балканите мотив с много варианти. Ще го откриете сред уникалните везби от Самоковско като централен мотив по ръкавите на годеници и невести. Често се намира и в редицата от избродирани елементи в края (ивата) на ръкавите на женските празнични ризи под основната композиция в пищните Дупнишки шевици, както в Самоковските и Ихтиманските. Може да го срещнете и в Кюстендилско или Разложко като двойно или четворно повторен мотив. Извезва се и върху сокаите – кърпи-украшения за глава на омъжените жени в Търновско, Габровско, Дряновско. Откриваме го и по ръкавите на сватбените ризи на невестите в Северозападна България. 

Навсякъде този характерен везбен орнамент прилича на цвете с голям плодник и чашка, ярко разцъфнало и приведено под тежестта на пищния си цвят. Това цвете изразява красотата на пролетта и младостта, на разцъфналата природа, но то преди всичко е обещание за богат плод и ново семе, което ще продължи цикъла на живота, който празнува чрез него.

Завиването на стъблото започва да оформя превитък, охлюв, „витка”, както я нарича народа - всъщност спирала, която е древен и свещен символ на човечеството за живота и цикличността на процесите на земята и в космоса.

Везба от ръкав на невестинска риза от с. Прогорелец, Ломско, втората половина на XIX век, НЕМ-БАН. 

Снимка: Светлана Костова

„Превитото цвете”, както си го наричам аз, е символ на самия живот, на неговото вечно възраждане чрез всяко ново раждане. То е и своеобразно Дърво на живота, в каквото се превръща всяка жена, в чиято утроба засятото семе узрява и се множи според рода си. Оформяйки по този начин цяла свята Градина, множеството и всяко поотделно от тези цветя-дървета-свещени утроби, пожелават плодовитост, изразяват плодородие и изобилие.

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/ 

FB page: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite 

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Български символи на изобилието. "Превитото цвете" - символ на изобилието на живота. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/06/blog-post_16.html, <16.06.2019 г.>

Този текст е публикуван и във в."Слово плюс", бр. 21, 20-26 юни 2019 г., година XXIII, ISSN 1310-9693, http://slovoplus.com/

Възраждане и претворяване на българските народни шевици

Възраждане и претворяване на българските народни шевици" - Светлана Костова в предаването "Следобед с БСТВ"

„Както се сее житото” - хляб Света Богородица за Бъдни вечер

Свързвам Бъдни вечер с аромата на хляб и слама. Много хляб. Шарен хляб. Хляб молитва и благословия!

Празнувахме Рождество на село при баба и дядо. Празнувахме го малко тайно, защото беше забранено в онзи период. Беше не просто тайно, а тайнствено и романтично. Не само заради забраните. Романтиката идваше от седенето на пода върху разпръсната слама от жито, която покривахме и върху нея подреждахме трапезата. Простичка, с постни ястия, които баба ми приготвяше с голямо умение. Главните герои на тази импровизирана маса-нива бяха изрисуваните хлябове, омесени от баба. Докато тя, макар и уморена, не спираше да шета, дядо ни обясняваше, за какво е наречен всеки хляб, с каква молба към Бога и Богородица е изпълнен.

После всички запалвахме восъчни свещици, а той произнасяше молитви и прекаждаше трапезата с тамян. Поставяше три горящи свещи на каната с вода, на тази с виното и на главния хляб на празника. След това всички сядахме на така осветената трапеза на пода върху сламата, като в яслата, в която се родил Младенеца. Дядо разчупваше и ни подаваше по залче от една малка питчица, наречена „мълчанка”. Трябваше да изядем залъка в пълно мълчание и с благоговение, като по този начин се причастявахме всички заедно в това тайнство. Миниатюрното кълбовидно хлебче беше посветено на Божията майка, която беше пазила тайната за живота, който растял под сърцето Ѝ. Всъщност първото парченце от хлебчето се оставяше на иконата за здраве и лек през годината. После дядо като глава на семейството отчупваше по парче от всеки омесен хляб като благославяше да се роди, да има, да сме живи и здрави, да е пълна къщата, да сме щастливи. Вземаше едно специално хлебче, наречено „бъчвата”, отрязваше „канелката” ѝ и там наливаше вино, което трябваше да прелее, а всички благославяхме.

Ние децата тръпнехме в очакване вечерята да свърши по-скоро, защото следваше най-вълнуващата част – боричкането в сламата, в която имаше 33 бели парички, които трябваше да намерим. Докато търсехме „сребърниците”, сламата хвърчеше до тавана и всички се превръщаха отново в деца…

Припомнях си с носталгия тези вълшебни незабравими мигове и в разговор с моята вече остаряла леля заговорихме за обредните хлябове. В яркия филм на детството някои бяха избледнели, а други помнех като сега. Та моята леля Иванка Асенова Милева, пенсионирана учителка по български език и литература, р. 1943 г.*, сестра на майка ми, за да ми припомни обредните хлябове за Бъдни вечер на моето семейство, ми ги нарисува. Може да ги видите на снимката тук. Най-важният, главният хляб за празника, който странно бях забравила, дори ми омеси. Точно тази пита носи забележителното име Света Богородица!

И така, селото е Дългоделци, община Якимово, Монтанско. Годината 2018. Хляб с кръгла форма, наречен Св. Богородица, отгоре с древния символ свастика и два цвята, продължава да се прави от някои местни хора за Бъдни вечер. Не ми е известно този хляб да е описван досега от изследователите, както и други обредни хлябове от същото село, които изнамерихме с леля ми. За хляба, наречен Света Богородица, получихме потвърждение и от Лидия Овчарова, р. 1933 г. в с. Дългоделци. Тя ни разказа, че някои хора от селото го месят освен на Бъдни вечер и за празнуване на светец-покровител, какъвто в този край има почти всеки.

Този уникален хляб е квасен, както повечето обредни хлябове в българската традиция. Основният символ върху хляба Света Богородица е свастиката. В центъра ѝ има спирала - „охлюв”, както я нарече по старовремски леля ми. Всъщност този охлюв се изобразява по-често не като гладка спирала, а назъбен – с листенца като цвете. Освен големия „цвет” в средата на кръста, има още едно по-малко цветче в лявата горна четвърт на свастиката. Посоката на завитите ѝ краища е „както се сее житото”, каза леля ми – както дясната ръка замахва широко отдясно наляво и пръсва посева на нивата. 

Останах изумена! Преоткрих за себе си в традициите на собствения си род нещо, което вече бях разбрала от праисторическите факти, от шевиците на българките от по-ново време, но и от снимките на галактики. Уверих се, какво са славели преди много хилядолетия жителите на всички континенти и всички раси, включително и предците ни, живели по днешните български земи. Прекланяли са се пред Онази, която ражда нови слънца, защото самата Тя е слънце. Пред Тази, която славят на Коледа с името Божя майка. И Онази, чийто символ е огнището, святата Утроба, от която се ражда светлината и на която от незапомнени времена жените по тези земи принасят своите молитви под формата на свещен хляб. Великата Майка, вярвана от древните като върховен Творец, и Божествената Родителка – Света Богородица – всички тези свети образи, са почитани до ден днешен с един свещен символ – свастиката, отхвърлена и поругана, но вечно жива!

Светлана Костова

* Информацията е предоставена от сестрата на майка ми, моята леля Иванка Асенова Милева, родена през 1943 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършила висше образование Българска филология, дългогодишна учителка по български език и литература в гр. Монтана, сега пенсионерка. От 1997 г. година живее в с. Дългоделци, община Якимово, Монтанско.  

Записът е осъществен на 26.02.2017 г. в с. Дългоделци от Светлана Костова в присъствието на съпруга й Кирко Трифонов Милев и съпругът ми Николай Георгиев.

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. „Както се сее житото” - хляб Света Богородица за Бъдни вечер. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_24.html, <24.12.2018 г.>

Игнатски хляб с плетеница

Омесих този Игнатски хляб за празника, защото се впечатлих от начертанието му. Точно, както преди повече от век се е впечатлил големия изследовател на българските традиции Димитър Маринов. Показали му го в с. Конак, Търговищко. Кадели го и го ядели за здраве и берекет. Върху този „особен” хляб, както го нарича и видния наш етнограф, има плетеница от две пръчки.

Подобни обредни хлябове имат дълговечна традиция на пресъздаване. При тях няма волности и лично творчество. Стародавните символи, макар и непонятни вече за българите от XIX – XX век, се пресъздавали точно такива от незапомнени времена. Защото традицията повелявала! Докато го месех, се опитах да го разбера. Молех се и изричах на глас благословиите си, които исках да вложа в него. Като изследовател на корените ни, но и като човек от 21 век получих своето разбиране.

В плетеница сплитат ръцете си на моминското хорото.

Плетеница е женското сватбено хоро.   

Плетеници са косите на невестата, сплитани от нейните дружки в деня на сватбата.

Като нишки на живота се оплитат женските коси, ръце, крака със слово и в ритъм. Тези нишки се вплитат една в друга в пъстроцветната тъкан на живота, която също има своя ритъм и мелодия.

И непроявеното става проявено!

Словото става плът, а душата облича своята земна дреха!

За да пребъде Животът!

Светлана Костова

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Игнатски хляб с плетеница. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_21.html> , 21.12.2018 г.

ПРИКАЗКА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

Картина рисувана коприна по българска народна везба от ръкав на женска риза
от Дупнишко от 19 век. Художник: Светлана Костова

Живяло едно време едно малко момиче на една прекрасна земя.

Растяло малкото момиче волно като птиче. Растяло, обградено с обич, като цветето в малката градинка, за която се грижело. Растяло, окрилено от красотата на родната природа, от багрите на Небето, Слънцето, Земята и пъстроцветния Живот, които го обгръщали ласкаво като бащина риза в рождението, като майчина кърпа в кръщението. Тези багри преливали от всяка вещ в дома, сътворена от предците с любов, за да изпълни с Любов пространството на нашия живот.

            И така един ден, неусетно и естествено като самия живот, малката детска ръчица започвала сама да съзидава, да твори Красота, да преумножава Любовта. Грижливо напътствана от баба или мама, тя усвоявала езика на символите и багрите, за да разкаже на живота своята мечта. Да го възхвали и опази – него – вечния Живот – тук, сега и завинаги, на тази прекрасна Земя.

Ден след ден девойката с трепетни пръсти извайвала образите по своята сватбена премяна. Образи на дом, съграден от червените краски на любовта и живота, ограден и защитен със златните лъчи на Божествения Благослов, обграден от райска градина, преливаща от цветове, в която всичко расте, пуска филизи, цъфти и връзва прекрасни плодове и семена. Всички сезони – природни и житейски. Заедно и едновременно. Начало и край. Безкрай. Живот вечен.

Изписвала с конеца в багри и образи женската ръка дрехите, забрадките, престилките, чергите, килимите, халищата, покровите. Изпълвала като с писмена, книгата на своя живот. Всяко листенце, цветче или клонче, всеки филиз или плод, всяка шарка, мотив или цвят, заедно и поотделно, като слово в книгата на живота, като песен, като молитва, описвали стремленията на една човешка душа към щастие, въжделенията за любов и пожеланията за благоденствие.

Слово - възхвала на живота във величествената симфония на битието.

Слово в защита на светлината, творяща живот.

Благослов.

И словото стана плът...

Светлана Костова

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Приказка за Сътворението. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_16.html>