Търсене в този блог

неделя, 8 декември 2019 г.

Великата Майка-Пчела и нейните деца

https://www.etsy.com/listing/731816716/the-mother-bee-and-her-children-the
Великата Майка-Пчела и нейните деца - картина по народна везба 
от поли на женска риза от Скопска Блатия, ок. 1930 г. Британски музей. Худ. Светлана Костова.


От дълбока древност сред старите цивилизации на Средиземноморието, Балканите и Мала Азия, Великата Богиня Майка в нейните проявления под различи имена и образи, е символично представяна като Царицата на пчелите. Вярвана като върховен Творец и Създателка, Тя е почитана и в ролята Ѝ на Родителка и Хранителка на живота.

Както е известно обаче, хората имат навика да отричат, разпъват и убиват боговете си. Всяка човешка цивилизация стига до момента да низвергне дори върховния Първоизточник и да въздигне човешкото същество като начало на всички начала. Разказват, че така се случило и в Алантида преди великата катастрофа. Хората въздигали храмове на самите себе си и там поставяли собствените си статуи, пред които се кланяли…

Това изображение от народна шевица от началото на 20 век, което пресъздадох, може да се тълкува по много начини. Един обаче за мен е неоспорим – това голямото е пчела - стилизиран, символичен образ, но все пак разпознаваем като пчела.

Забелязвате ли съпоставката, символизма на мащаба на изображенията? Тези двете човечета отстрани сме всички ние – мъже и жени, хора. Нейни деца, малки същества, родени и отхранвани от нея… Зависими от нея. Какво се случва, ако малките човечета убият своята майка?! Отговора сами си го знаете!

Светлана Костова


FB page: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite 

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Великата Майка-Пчела и нейните деца. / Светото Писание на българите.https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/12/blog-post.html,  <.8.12.2019 г.>

Този текст е публикуван и във в."Слово плюс", бр. 19 (1167), 6-12 юни 2019 г., с. 8, година XXIII, ISSN 1310-9693, http://slovoplus.com/arhiv/11/sp_19-2019.pdf

петък, 6 декември 2019 г.

Обреден хляб за Никулден от Северозападна България

Обреден хляб за Никулден от Северозападна България,
носещ имената "Боговица" или "Св. Петка".
Омесила и заснела: Светлана Костова,
Никулден е един от най-обичаните и почитани български народни празници. И днес почти всяко българско семейство тачи този ден по стародавна традиция независимо, дали има именник или не. Както отбелязва още в края на 19 век големият изследовател на българската старина Димитър Маринов, изглежда християнският светител Николай Мирликийски чудотворец е заместил във вековната народна памет и представа честването на някакво друго митическо и свръхестествено същество.

Неотменима част от най-големите народни празници като Бъдни вечер, Великден и Гергьовден са обредните хлябове. За празника на св. Никола няма специално предназначени хлябове, е установил Д. Маринов. Месят се такива, които срещаме на Бъдни вечер, "Рангеловден, на служба, на оброк и частен оброк, наречен параклис".

Големият изследовател в трудовете си подчертава, че обредните хлябове са "толкова важна и съществена част на обреда, щото без обреден хляб обред не може, жертвоприношението е без никакво значение и сила. Напротив, има случаи, когато обредът и жертвоприношението се извършват само с обреден хляб. Обредният хляб не е обикновен хляб, който се меси за катадневна храна. Той се различава от обикновения по начина на приготвянето на тестото, по формата си и по шарките, с които е нашарен." (цит. по Д. Маринов, Религиозни народни обичаи, т. I (2), С., Изд. Изток-Запад, 2003)

И така, скъпи жени, омесете хляб за празника и вложете в него своята "молитва, написана с тестеви символически белези". Изразете надеждите си за благоденствие, сила, живот, здраве, плодовитост, плодородие, любов!

Показаният тук Никулденски хляб се меси на доста места в Северозападна България, както посочва Димитър Маринов - в с. Ярловица, Ломско; в с. Ружинци, Карбинци, Медовница и Скомля, Белоградчишко. В с. Извор, Видинско се нарича "Боговица". В с. Раковица, Кулско пък наричат този хляб "Св. Петка" и го месят на Архангеловден. 

Името му "Боговица" и особено "св. Петка", както формата и начертанието му, подобни на Лазарските кукли за кумичене и Бъднивечерските краваи, според мен изразяват молитва за благоденствие, добър живот и любов, идващи от женската сила и женското начало, раждащо живот и възприемано от предците ни за носител на плодородие и изобилие.

Снимка и текст: Светлана Костова, 



Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Обреден хляб за Никулден от Северозападна България. / Светото Писание на българите., https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/12/blog-post_6.html, <06.12.2019 г.>