НАРОДЪТ Е КОРЕН НА ДЪРЖАВАТА

Български обреден хляб за Архангеловден, Сливенско. Омесила и заснела: Св. Костова.

        В деня на националния ни празник на Съединението докато размишлявам скръбно над съдбините на стара Европа и още по-стара България, се потапям в мъдростта на Изтока, за да търся баланс. Обичам китайския начин на мислене. Умиротворява ме. Не страдам, че не съм била в съвременен Китай, но ми стига, че имам възможността да черпя от хилядолетната традиция на тази човешка цивилизация. Може да ме оборвате, че е утопия, но още преди много столетия, гласът на мъдрите е казал: "НАРОДЪТ Е КОРЕН НА ДЪРЖАВАТА".

        И още повече: "Държавата е в безопасност и мир единствено, когато обикновените хора живеят спокойно и се радват на мирен труд и несмущаван живот" - пишат в наставленията си някогашните учители на бъдещите китайски управници. По един или друг начин те повтарят казаното от философа Мъндзъ от епохата Воюващи царства: "Народът е висша ценност [на държавата], след него се нареждат [светилищатата на] боговете на земята и зърното, а на последно място е владетелят".

     Преклонението пред народа като основа и корен е особено характерно за конфуцианството. Сред неговите наставления четем: "[Владетелят] трябва да се грижи нежно за народа, да не гледа на него с презрение. Народът е корен на държавата и ако коренът е непоклатим, държавата е спокойна." В тази връзка може да цитираме и знаменития философ Сундзъ: "Водата може да носи лодката, но може и да я преобърне."

        Оставям тази тема за размисъл, но тя ще бъде едностранчиво представена, ако не посочим реципрочната й, която я балансира. Много харесвам начина, по който китайците са наричали своята държава, която за тях олицетворява и целия свят - Поднебесната! И чуйте - древните знаели и учели, че "за разцвета на Поднебесната е отговорен всеки неин обитател"!*

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2022/09/blog-post.html

*Цитатите са от книгата "Основни понятия в китайската мисъл и култура", книга първа, на издателство "Изток-Запад", София, 2017. Преводът е на Петко Хинов. 

Празникът Лазаруване в 21 век

Светлана Костова

Празникът Лазаруване днес е загубил своето автентично смислово предназначение и се провежда по-скоро като възстановка на обичая и театрално представление. Тази съвременна традиция започва още през 30-те години на 20-ти век като "училищно" лазаруване. Понастоящем Лазарица се отбелязва и от читалищата по места.

Все пак празничната атмосфера и искрената радост на момичетата дават усещането, че макар и малка част от дълбоката същина на обреда изпълнява своето предназначение, а моминската сила влива свежа енергия в пробуждащия се за нов цикъл многоцветен живот, който блика като Извор с жива вода! Жив е Животът!

Снимки: Светлана Костова - Лазаруване'2008 г., Дворец на децата, София

ЛАЗАРИЦА

Светлана Костова

На християнския празник Лазаровден, който се отбелязва в съботата, предшестваща седмицата на Великден, народната традиция празнува обред за посвещаване на младите момичета, които от деца се превръщат в моми за женене. Облечени в специални празнични носии, които съдържат и невестински украси, те обикалят - "шетат" по домовете, пеят, играят и благославят. Цялата символика на обреда е изпълнена с пожелание за бъдещо задомяване на участничките, за здраве, плодородие и плодовитост на природа и хора.

След лазаруването девойчетата вече могат да момуват - да сресват косите си като големите, да носят косичник (женски накит за глава), да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец или китка на главата си.

На снимките: Лазарки от с. Драгалевци, днес квартал на София.

Кой и какво празнува на Игнажден?

На Игнажден, седмица след рождения ми ден, аз, като едно огнено момиче, си имам имен ден! Един от многото ми през годината! Така имам много поводи за празнуване, защото светът е проявление на светлината и всеки миг е празник на моя свят!

Е, някои от вас вероятно се чудят защо и какво общо има името ми Светлана с името Игнатий. Или защо Пламен и Пламена, Огнян, Искра, Светла и Светлин имат днес имен ден?

На латински език "ignis" означава "огън, мълния, блясък, пламък, звезда", а производното от него "ignitus" - "огнен, искрящ". "Ignis" има значение и на "огнена страст" и "гореща любов".

Нека не забравяме и хиндуисткият Agni - Огън с неговите многостранни аспекти и проявления.

Картина по българска народна шевица от Дупнишко.
Художник: Светлана Костова

В българската народна култура, където често празниците нямат нищо общо с техния християнски патрон, а следват стародавна местна традиция, също откриваме връзка с огъня, огнището, искрите и светлината.

Първият човек, прекрачил прага на дома, наричан в различните райони на страната "полезник, полазник, споляз, спохожняк", трябва да поздрави домакините и да отиде най-напред до дървата на дръвника, да вземе една дъбова клонка и когато влезе в къщата да се насочи с нея право към огнището. Големият изследовател на българската жива старина Димитър Маринов пише, че този специален гост честити "младата година", спира се пред огнището, сваля капата си, прекръства се и като бърка с клонката в огъня, благославя: "Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребченца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!" Докато слави така полазникът, домашните с благоговение и в молитвена поза стоят около него и викат: "Амин, дай Боже!"

Преди да бъде нагостен на трапезата, полезникът трябва да поседи край огнището, за да се осъществят още ритуали, свързани с пожелания за плодородие и плодовитост при животни и хора.

И така днес, на Игнажден, българите почитат искрата, топлината и светлината на огъня, който не само разрушава и пречиства, но и който е начало на всяко ново творение и нов цикъл.

Честит празник! 😇

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

За звездите и хората

Картина по българска народна шевица от Дупнишко от 19 век,
рисувана коприна. Художник: Светлана Костова

Старите българи вярвали, че когато Господ е направил човеците, направил и звездите. 

А когато се ражда човек, веднага се появява и звездата му на небето, отиде ли си човек – угасва звездата му. 

Излиза, че някогашните българи вярвали, че са звездни хора! 

Светът им не се ограничавал в рамките на земята, а се простирал до големия космос, до небето, което казват, някога можело да се достигне с ръка и където греели звездите, и живеели Господ и ангелите. 

Видно е, че предците ни помнели и свято тачели небесния си произход! 

Те знаели, че са „от Бога човеци” и искали всичко в живота им „да е от Бога”. 

Разказвали помежду си тази история, „изписвайки” я върху хлябовете за празник, шевиците, тъканите за дома. Изпявали я в обредните песни, изигравали я в хората си, описвали я в приказките край огнището…

Светлана Костова


Линк: Костова, Светлана. За звездите и хората. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_17.html>, 17.12.2018 г.