Търсене в този блог

сряда, 26 юли 2023 г.

Културата като "обработка на душата" или "промислени действия" за общественото благо

Препрочитайки книгата на проф. Александър Фол “Тракийската култура. Казано и премълчано”, преоткривам разсъжденията на големия наш учен и мой преподавател, светла му памет, за културата, натурата, западната култура, екологията, духовността и нравствената отговорност. Реших, че има смисъл да ги споделя, не само защото май сме отдавна “изгубени в превода”, но най-вече защото безнравствеността, късата памет и безкнижието са особено войнствени напоследък.

Разсъждавайки върху произхода на термина “култура”, проф. Фол акцентира на предшестващото го елинското понятие “пайдейа”, което ще рече “усвоен начин на мислене”, “обучено и възпитано поведение”, “промислени действия”, които личат по отношение на общественото благо.

“За голямо съжаление, на латински език нещата били казани не тъй искрено”, продължава проф. А. Фол, “поради което в Европа повечето от най-важните думи предизвикват и до днес подозрения. Цицерон, който отлично знаел старогръцки, не успял да открие равностойно понятие на пайдейа, а се задоволил с обработка на душата. Така той използвал битовите познания на своите сънародници да обработват почвата и допуснал, че както почвата очаква да бъде обработена чрез агрикултура, така и душата трябвало да изтърпи обработката чрез култура, каквато била философията. Понеже философията не изисква непременно действия и дори, изглежда, по-полезно би било да не ги върши изобщо, то в следващите векове европейците започнаха да смятат, че колкото повече си увеличават културата, толкова повече трябва да си скръстват ръцете, за да стигнат до Хердер. Хердер беше романтик и веднага видя, че такова продължително бездействие е напълно хуманна отлика, та противопостави своята култура, написана този път на немски език, на останалата натура, като обяви първата за духовност, а втората за естественост и по този начин постанови два свята.

Тези два свята дотолкова се отдалечиха един от друг в Европа, че още преди повече от столетие стана необходимо да се създаде науката екология, която да прерасне и в партия.

Самата духовност обаче се оказа по-костелив орех, отколкото се очакваше, и то поради простата причина, че нейните изследователи не пожелаха да възприемат качествата на старогръцкото псюхè, определени от Платон. Те са знание, мъжество, разумност и справедливост и са напълно достатъчни, за да се обосноват всякакви промислени действия за благото на обществото, дори и да ги наречем - както често днес ги наричаме - ум, чувства, воля и морал.”


Е, какво ни вълнува някаква си култура, би казал някой. Нито пък ни интересува историята, дето все я пишат наново! Те нямат никаква стойност, не ни хранят, нито поят!

Вълнуват ни, защото те са Човекознание, мили хора! Защото “Човекът е и обект, и субект на изследването”, пише Фол. “Такава двустранност би била поносима, ако не бе и едновременност, а тогава проблемът за миналото става всъщност проблем на актуалното настояще.”*


Без изключение - добавям аз!

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2023/07/blog-post.html


___________________________________________________________________________________

* Цитатите са от книгата на Фол, Александър. Тракийската култура. Казано и премълчано, София : Тангра ТанНакРа ИК, 2009, с.13-15.



Същият текст е публикуван и тук:

Костова, Светлана. Културата като "обработка на душата" или "промислени действия" за общественото благо. // в. Слово плюс, ISSN 1310-9693, бр. 31/9-15 ноември 2023 г., с.5,