Създание, малко във великото и велико в малкото

Напоследък чета и препрочитам древни книги, залегнали в основите на човешкото мислене и големите култури, въздигнали се в нашата последна, писана човешка история. Чета в момента успоредно Илиада и Книга на Енох. Случайно, така се получи. Признавам, че не харесвам особено Илиада, нито поезията в нея, нито гледната точка и смехотворната причина за продължителната война, нито пък натуралистичните описания на кръвожадните битки и алчността да вземеш веднага доспехите на убития враг. Но истинско отвращение у мен предизвиква това, как почитаните някога като богове, кроят планове и сложни сюжетни линии, за да се насладят максимално на “спектакъла” като в риалити шоу. “Драматурзите” си играят с човешките съдби в нещо като жестока компютърна игра - битка, но с живи хора, истинска кръв и убийства. А насладата, с която се описва всяка смърт, сякаш храни с амброзия “безсмъртните” режисьори. И все така, за да стигнем дo заветните думи на могъщия Зевс, възхваляван като “баща” на богове и смъртни хора:

“Няма в света по-злочест от човека сред всичките твари,

дето живеят и лазят навред по земята просторна.”(Илиада, XVII, 445)

Предимството да четеш книга в зрелите си години е, че четеш осъзнато и ако успееш - непредубедено. Което те кара да виждаш най-накрая истините, които винаги са били пред очите ти, но ти не си имал зрение за тях. От векове, та и до днес европейците усърдно възпитават децата си с Илиада, а цитираните по-горе думи съзнателно и подсъзнателно се врязват в крехките им мисловни модели.

В същото време - лъган, изкушаван, прелъстяван, наказван от “боговете”, които през последните две хиляди години се дегизираха като хора, облечени с власт и пари, човекът разказва и други истории - отричани, забранявани, осъждани. Един такъв апокриф е славянската (българската) версия на Книга на Енох. Там може да прочетем една свята изповед, която народът български предава от поколение на поколение чрез тази книга. Говори самият Господ. За Сътворението. Чуйте Го!

“В шестия ден наредих на своята Мъдрост да сътвори човека от седем части - плътта му взех от земята; кръвта му - от росата и слънцето; очите - от морските глъбини; костите - от камъните; разумът - от облаци и ангелски дъх; жилите и окосмението му - от земните треви, а душата му от моя дъх и от вятъра. И дадох му седем свойства: слух на плътта, зрение на очите, обоняние на душата, осезание на жилите, вкус на кръвта, тръпка на костите, сладостта на помислите. И ето, реших, че съм създал нещо майсторско - създадох човека от видимо и невидимо, от смърт и живот; съчетах в него образ и слово - т.е. създание малко във великото и велико в малкото. И сложих го на земята като втори вид ангел - честен, велик и славен. Направих го владетел на земята, надарен с мъдростта ми, и нямаше подобно нему създание на земята сред моите творения. Сложих му име, съчетано от посоките изток, запад, север и юг. Дадох му четири специални звезди и го нарекох Адам. Дадох му и свободна воля и му показах два пътя - към светлината и към тъмнината. И рекох му: “Ето, това е доброто, а това е злото”, за да разбера любов ли изпитва към мене или ненавист, а и да знам, кои в рода му ще ме обичат. В този миг прозрях естеството му - той тънеше в неведение за своята същност, а неведението е по-страшно от греха. Така и се оказа.” (Книга на светите тайни Енохови, XI)

Вече знаете! Двата пътя. Любов или ненавист!

Кои сте вие! Кои сме ние, майсторски създания!? Изборът е свободен, но задължителен. Сега!

Светлана Костова

21.8.2023 г.

София

Същият текст е публикуван и тук:

Костова, Светлана. Създание, малко във великото и велико в малкото. // в. Слово плюс, ISSN 1310-9693, бр. 33-34/23-29 ноември 2023 г., с. 4, https://slovoplus.com/arhiv/11/sp_33-34-2023.pdf

РИСУВАЧКАТА НА ШЕВИЦИ

От години живея живота си, като следвам мечтите и целите си. Правя това повече или по-малко успешно. Правя го, защото знам, че от този свят ще си тръгна само с онова, което душата ми е събрала, посяла, преживяла. 

Разбиранията и действията ми са приемани и подкрепяни, но понякога предизвикват гнева на хора, които обичат етикети, чекмеджета и ограничения. Благодаря на тези хора! Те ме карат да се разгръщам още повече и все по-малко да завися от тяхното мнение.

Написах този текст за себе си, пред себе си и в отговор на онези, които презрително ме наричат „Рисувачката на шевици”. Всъщност засега това е най-хубавото ми прозвище! Ще го нося с достойнство! 

Защото Рисувачката на шевици е художник по призвание и историк по образование. Посветила е последните 15 години на проучване на шевиците – етнографско, философско, културологично и семиотично изследване. Написала е стотици страници, които предстои да издаде в поредица книги.

Рисувачката на шевици знае какво прави! Тя ги издирва, събира, подрежда, класифицира. Рисувачката на шевици знае много добре, че рисуването на шевиците съществува поне от 2 века и е прието и до днес в теренното етнографско проучване, както и в научните трудове, независимо от развитието на фотографията.

Рисувачката на шевици ги рисува, за да ги изследва. Претворява ги с огромно внимание и уважение, защото иска да ги почувства, преживее и разбере с всичките си сетива. 

Рисува ги, защото те са стотици и хиляди. 

Рисува ги, когато не може да използва снимките, защото са малки, с недобро качество или няма разрешение за това. Рисувачката на шевици знае, че снимките, па били те и на народни шевици, си имат авторски права и те трябва да бъдат спазвани. Най-малкото се изисква разрешение от автора им за ползването или в някои случаи като с големи музеи – дори сериозно заплащане. 

Рисувачката на шевици не спира с рисуването на свещените композиции от празничните и невестински дрехи на своите пра-майки. Тя меси обредни хлябове и се учи да изписва Великденски яйца, защото те носят по свой начин същите символи от премените.

Рисувачката на шевици знае, че преди да станат шевици, тези свещени символи са били врязвани в продължение на хиляди години върху камъка, глината или дървото, изковавани върху метала, татуирани върху кожата, апликирани, изплъстявани или изтъкавани върху килими или елементи на облеклото. 

Апропо – малка справка – татуировки по кожата на жените със символи на кръст и негови производни като шевици се срещат чак до 20 век сред жените по западните Балкани вместо шевици – в Босна и Херцеговина например, срещат се и в Северозападна България и Македония. Моята баба имаше такава. Има ги и в Полша.

Снимка: Коев, Иван. Българска везбена орнаментика. София, 1951 г., с.15.

И тъй като рисувачката на шевици си вади хляба като художник и преподавател в областта на художествения текстил и плъстенето на вълна и има сериозни творчески постижения, освен това е майстор – член на Занаятчийската камара, тя знае, че преди 19 век и промишлената революция хората в умерените ширини не са разполагали с естествени багрила, с които да багрят растителните влакна коноп, лен, памук и прочие, от които създавали ризите си. Те не можели като в Индия или Югоизточна Азия да рисуват или щампират дрехите си със свещените изображения. Затова трябвало да ги украсяват с бродерия, но забележете – не с памучни конци, които нямало как да обагрят, а с конци и прежди от вълна и коприна – влакна с животински произход, които могат да се обагрят в безброй нюанси от местните растения със съответните закрепители.

Рисувачката на шевици се отнася към везбите на предците си с огромно уважение и пиетет, защото знае, че те са по-големи от нея и от всяка жена или мъж на тази земя, по-древни са от днешната човешка цивилизация и в тях е наследството ни. Тя ги възприема като свещени изображения – като икони и знае, че те са връзката ни с висшата сила - Първопричина за всичкото, което Е.

Рисувачката на шевици препоръчва горещо на всички, които претворяват свещените изображения на предците ни да правят това с уважение, с каквото трябва да се отнасят и помежду си, защото преди да се изживяват като творци на реалност, трябва да приемат и обичат другите като себе си. Защото шевиците ни ни учат, че не сме толкова различни помежду си, нито пък отделени от другите хора – наши сънародници, съседи на Балканите, в Европа, Азия и дори по света.

Светлана Костова – Рисувачката на шевици

https://svetlanaarts.blogspot.com/

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

Български народни шевици в брой 2 на списание "Изживей България"

В брой 2 на списание Изживей България - новото българско научно-популярно списание за българска етнология, история, фолклор, традиционна култура и занаяти може да прочетете статията ми "Мъдростта на сърцата ни", посветена на българските народни шевици. Тя е придружена с няколко мои картини по български народни везби, които бяха част от изложбата ми в Исторически музей- Дупница през последните 3 месеца на 2018 г. 

Освен хубавите големи снимки, в броя ще откриете и много други интересни материали, а любителите на шевиците ще бъдат изненадани с цели 14 страници курс по българска бродерия! 

Списанието "Изживей България" е тримесечно и все още може да бъде открито по местата за продаване на преса или да бъде поръчано там за безплатна доставка, там където не е налично.  

http://experience-bulgaria.eu/ 

📝My article and my art in the magazine Expirience Bulgaria Bulgaria

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/