Търсене в този блог

Показват се публикациите с етикет български народни шевици. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет български народни шевици. Показване на всички публикации

сряда, 5 април 2023 г.

МЪДРОСТТА НА СЪРЦАТА НИ

Светлана Костова

"Дърво на живота", худ. Светлана Костова -
картина по българска народна шевица от Дупнишко

         Чували ли сте поговорката: „Ако дървото иска да разцъфне, трябва да благославя корените си”? Звучи позната?! Но не е българска. Идва от Африка.

Когато прочетох това проникновено предупреждение на един далечен народ, се замислих, колко от нас го съзнават - в своя личен житейски план и в своята принадлежност към даден народ и земя? В този миг пред очите ми се появи едно нашенско дърво – Дървото на Живота от Дупнишките шевици. Виждали ли сте го? Съществува в множество варианти, но винаги голямо, пищно, красиво, извезано върху почти цялата видима площ на ръкавите на младите невести, готови да раждат и пораждат живот!

И тогава внезапно си спомних, че корените му са изобразени и в Земята, и в небесата! Точно, както човешкото същество, на земя родено, носи духа на Твореца! Пред очите ми се заредиха всички онези извезани по женските ризи на българките свастики-галактики, слънца и звезди, огнени пламъци на Сътворението, слънчеви кръстове, райски градини, където едновременно всичко цъфти, ражда плод и завръзва златно семе в златни шушулки, които пазят божествения род, ред и план!

Давали ли сте си сметка, че когато се подготвяла за най-свещената си роля – да продължи живота, някогашната българка обличала риза-космос, изпредена, изтъкана, извезана, сътворена от самата нея?! И уподобявайки се, не, превръщайки се във Великата небесна Майка, била готова да ражда звезди и слънца, цели вселени! Ще се изненадате ли тогава, че старите българи вярвали, че когато Господ е направил човеците, направил и звездите. И когато се ражда човек, веднага се появява и звездата му на небето, отиде ли си човек – угасва звездата му.

Излиза, че някогашните българи вярвали, че са звездни хора! Светът им не се ограничавал в рамките на земята, а се простирал до големия космос, до небето, което казват, някога можело да се достигне с ръка и където греели звездите, и живеели Господ и ангелите.


"Вселена", Светлана Костова -
картина по българска народна шевица от Дупнишко

Излиза, че предците ни помнели и свято тачели небесния си произход! Те знаели, че са „от Бога човеци” и искали всичко в живота им „да е от Бога”. Разказвали помежду си тази история, „изписвайки” я върху хлябовете за празник, шевиците, тъканите за дома. Изпявали я в обредните песни, изигравали я в хората си, описвали я в приказките край огнището…

И когато в деня на празника, „празни” от делнични мисли, пременени и променени, някогашните българи се наловели на хорото, ритъмът на телата им се сливал в едно с този на вселената. Тайнството се задействало от песента и музиката, а човешките сетива поемали и се активирали от симфонията от вибрации, създадени от всичко това. Тогава образите от шевиците затрептявали в ритъма на танца и радостта от живота. В този момент именно се случвала хармонизацията на човешкия свят с онзи, необятния на Твореца. Каквото Горе, такова и Долу! Човекът и човешкият колектив се превръщали в съ-творци, чиято енергия се вливала във величествения и тайнствен вечен двигател, наречен Живот!


"Дърво на живота", худ. Светлана Костова -
картина по българска народна шевица от Дупнишко


Разказах ви с езика на любовта и очите на възторга, онова което може да прочетете в дебелите книги за бита и вярванията на старите българи. Показах ви онова, което ме е вдъхновило, за да проучвам Божествения език на символите, вложен във всеки жест, дума, мисъл, вяра, мелодия, изображение на живота на предците ни.

Живот-свещенодействие в преображението на празника!

Свето Писание, пресъздавано и предавано от поколение на поколение от жените – от майка на дъщеря, от баба на внучка.

„Женският път” на познание чрез съпреживяване в единство, чрез творчество, емоция и интуиция.

            Познание от и чрез сърцето – Мъдростта, която Господ вложи в сърцата ни!


"Вечният кръговрат на живота", худ. Светлана Костова -
картина по българска народна шевица от Дупнишко



Линкове за цитиране:

Костова, Светлана. Светото Писание на българите: МЪДРОСТТА НА СЪРЦАТА НИ (svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com), <05.04.2023>




Текстът е публикуван първоначално тук: 

Костова, Светлана. Мъдростта на сърцата ни / сп. "Изживей България", 2018, бр.2, с. 32-35

Изживей България (experience-bulgaria.eu)

Изживей България | Sofia | Facebook

02-2018 Изживей България, бр. 2 /2018 г. | Facebook




събота, 19 декември 2020 г.

Кой и какво празнува на Игнажден?

На Игнажден, седмица след рождения ми ден, аз, като едно огнено момиче, си имам имен ден! Един от многото ми през годината! Така имам много поводи за празнуване, защото светът е проявление на светлината и всеки миг е празник на моя свят!

Е, някои от вас вероятно се чудят защо и какво общо има името ми Светлана с името Игнатий. Или защо Пламен и Пламена, Огнян, Искра, Светла и Светлин имат днес имен ден?

На латински език "ignis" означава "огън, мълния, блясък, пламък, звезда", а производното от него "ignitus" - "огнен, искрящ". "Ignis" има значение и на "огнена страст" и "гореща любов".

Нека не забравяме и хиндуисткият Agni - Огън с неговите многостранни аспекти и проявления.


Картина по българска народна шевица от Дупнишко.
Художник: Светлана Костова

В българската народна култура, където често празниците нямат нищо общо с техния християнски патрон, а следват стародавна местна традиция, също откриваме връзка с огъня, огнището, искрите и светлината.

Първият човек, прекрачил прага на дома, наричан в различните райони на страната "полезник, полазник, споляз, спохожняк", трябва да поздрави домакините и да отиде най-напред до дървата на дръвника, да вземе една дъбова клонка и когато влезе в къщата да се насочи с нея право към огнището. Големият изследовател на българската жива старина Димитър Маринов пише, че този специален гост честити "младата година", спира се пред огнището, сваля капата си, прекръства се и като бърка с клонката в огъня, благославя: "Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребченца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!" Докато слави така полазникът, домашните с благоговение и в молитвена поза стоят около него и викат: "Амин, дай Боже!"

Преди да бъде нагостен на трапезата, полезникът трябва да поседи край огнището, за да се осъществят още ритуали, свързани с пожелания за плодородие и плодовитост при животни и хора.

И така днес, на Игнажден, българите почитат искрата, топлината и светлината на огъня, който не само разрушава и пречиства, но и който е начало на всяко ново творение и нов цикъл.

Честит празник! 😇

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

неделя, 20 октомври 2019 г.

Българските народни шевици в съвременния интериор

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/10/blog-post.html




Много спорове се водят, как да живее и дали да се претворява в днешното време и със съвременни средства българската традиция, обичаите, носиите, шевиците, тъй като всички те са излезли от контекста на единното народно битие, начин на живот и мислене. 
Понеже вече не са същностна част от живота и най-вече от празника на хората, те се превръщат единствено в обект на естетическа или физическа ("битова") наслада. 
Затова има всякакви интерпретации, които варират от пошлост и безвкусица до истинско преклонение. 

Тук ви представям един чудесен пример, как добрият вкус е винаги модерен, независимо на колко години е и от коя епоха! 
Как красивото винаги е и стилно! 
А духът на българската традиция е жив - претворен, без да е накърнен!

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/10/blog-post.html
Пердета в етно стил от стара градска къща, първата половина на ХХ век, Михайлова къща, РИМ-Монтана


https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/10/blog-post.html




Снимки и текст: Светлана Костова



петък, 4 януари 2019 г.

Български народни шевици в брой 2 на списание "Изживей България"


В брой 2 на списание Изживей България - новото българско научно-популярно списание за българска етнология, история, фолклор, традиционна култура и занаяти може да прочетете статията ми "Мъдростта на сърцата ни", посветена на българските народни шевици. Тя е придружена с няколко мои картини по български народни везби, които бяха част от изложбата ми в Исторически музей- Дупница през последните 3 месеца на 2018 г. 

Освен хубавите големи снимки, в броя ще откриете и много други интересни материали, а любителите на шевиците ще бъдат изненадани с цели 14 страници курс по българска бродерия! 


Списанието "Изживей България" е тримесечно и все още може да бъде открито по местата за продаване на преса или да бъде поръчано там за безплатна доставка, там където не е налично.  


http://experience-bulgaria.eu/ 


📝My article and my art in the magazine Expirience Bulgaria Bulgaria


Светлана Костова