Светото Писание на българите: МЪДРОСТТА НА СЪРЦАТА НИ

Светлана Костова

"Дърво на живота", худ. Светлана Костова -
картина по българска народна шевица от Дупнишко

Чували ли сте поговорката: „Ако дървото иска да разцъфне, трябва да благославя корените си”? Звучи позната?! Но не е българска. Идва от Африка.

Когато прочетох това проникновено предупреждение на един далечен народ, се замислих, колко от нас го съзнават - в своя личен житейски план и в своята принадлежност към даден народ и земя? В този миг пред очите ми се появи едно нашенско дърво – Дървото на Живота от Дупнишките шевици. Виждали ли сте го? Съществува в множество варианти, но винаги голямо, пищно, красиво, извезано върху почти цялата видима площ на ръкавите на младите невести, готови да раждат и пораждат живот!

И тогава внезапно си спомних, че корените му са изобразени и в Земята, и в небесата! Точно, както човешкото същество, на земя родено, носи духа на Твореца! Пред очите ми се заредиха всички онези извезани по женските ризи на българките свастики-галактики, слънца и звезди, огнени пламъци на Сътворението, слънчеви кръстове, райски градини, където едновременно всичко цъфти, ражда плод и завръзва златно семе в златни шушулки, които пазят божествения род, ред и план!

Давали ли сте си сметка, че когато се подготвяла за най-свещената си роля – да продължи живота, някогашната българка обличала риза-космос, изпредена, изтъкана, извезана, сътворена от самата нея?! И уподобявайки се, не, превръщайки се във Великата небесна Майка, била готова да ражда звезди и слънца, цели вселени! Ще се изненадате ли тогава, че старите българи вярвали, че когато Господ е направил човеците, направил и звездите. И когато се ражда човек, веднага се появява и звездата му на небето, отиде ли си човек – угасва звездата му.

Излиза, че някогашните българи вярвали, че са звездни хора! Светът им не се ограничавал в рамките на земята, а се простирал до големия космос, до небето, което казват, някога можело да се достигне с ръка и където греели звездите, и живеели Господ и ангелите.

"Вселена", Светлана Костова -
картина по българска народна шевица от Дупнишко

Излиза, че предците ни помнели и свято тачели небесния си произход! Те знаели, че са „от Бога човеци” и искали всичко в живота им „да е от Бога”. Разказвали помежду си тази история, „изписвайки” я върху хлябовете за празник, шевиците, тъканите за дома. Изпявали я в обредните песни, изигравали я в хората си, описвали я в приказките край огнището…

И когато в деня на празника, „празни” от делнични мисли, пременени и променени, някогашните българи се наловели на хорото, ритъмът на телата им се сливал в едно с този на вселената. Тайнството се задействало от песента и музиката, а човешките сетива поемали и се активирали от симфонията от вибрации, създадени от всичко това. Тогава образите от шевиците затрептявали в ритъма на танца и радостта от живота. В този момент именно се случвала хармонизацията на човешкия свят с онзи, необятния на Твореца. Каквото Горе, такова и Долу! Човекът и човешкият колектив се превръщали в съ-творци, чиято енергия се вливала във величествения и тайнствен вечен двигател, наречен Живот!

"Дърво на живота", худ. Светлана Костова -
картина по българска народна шевица от Дупнишко

Разказах ви с езика на любовта и очите на възторга, онова което може да прочетете в дебелите книги за бита и вярванията на старите българи. Показах ви онова, което ме е вдъхновило, за да проучвам Божествения език на символите, вложен във всеки жест, дума, мисъл, вяра, мелодия, изображение на живота на предците ни.

Живот-свещенодействие в преображението на празника!

Свето Писание, пресъздавано и предавано от поколение на поколение от жените – от майка на дъщеря, от баба на внучка.

„Женският път” на познание чрез съпреживяване в единство, чрез творчество, емоция и интуиция.

Познание от и чрез сърцето – Мъдростта, която Господ вложи в сърцата ни!