Търсене в този блог

вторник, 6 септември 2022 г.

НАРОДЪТ Е КОРЕН НА ДЪРЖАВАТА

Български обреден хляб за Архангеловден, Сливенско. Омесила и заснела: Св. Костова.

        В деня на националния ни празник на Съединението докато размишлявам скръбно над съдбините на стара Европа и още по-стара България, се потапям в мъдростта на Изтока, за да търся баланс. Обичам китайския начин на мислене. Умиротворява ме. Не страдам, че не съм била в съвременен Китай, но ми стига, че имам възможността да черпя от хилядолетната традиция на тази човешка цивилизация. Може да ме оборвате, че е утопия, но още преди много столетия, гласът на мъдрите е казал: "НАРОДЪТ Е КОРЕН НА ДЪРЖАВАТА".

        И още повече: "Държавата е в безопасност и мир единствено, когато обикновените хора живеят спокойно и се радват на мирен труд и несмущаван живот" - пишат в наставленията си някогашните учители на бъдещите китайски управници. По един или друг начин те повтарят казаното от философа Мъндзъ от епохата Воюващи царства: "Народът е висша ценност [на държавата], след него се нареждат [светилищатата на] боговете на земята и зърното, а на последно място е владетелят".

     Преклонението пред народа като основа и корен е особено характерно за конфуцианството. Сред неговите наставления четем: "[Владетелят] трябва да се грижи нежно за народа, да не гледа на него с презрение. Народът е корен на държавата и ако коренът е непоклатим, държавата е спокойна." В тази връзка може да цитираме и знаменития философ Сундзъ: "Водата може да носи лодката, но може и да я преобърне."

        Оставям тази тема за размисъл, но тя ще бъде едностранчиво представена, ако не посочим реципрочната й, която я балансира. Много харесвам начина, по който китайците са наричали своята държава, която за тях олицетворява и целия свят - Поднебесната! И чуйте - древните знаели и учели, че "за разцвета на Поднебесната е отговорен всеки неин обитател"!*

Светлана Костова


*Цитатите са от книгата "Основни понятия в китайската мисъл и култура", книга първа, на издателство "Изток-Запад", София, 2017. Преводът е на Петко Хинов.