Кравай за коледарите от с. Дългоделци, Монтанско

Това е още един обреден хляб, за който научих от баба Таска (Танаска) Илиева, р. 1934 г. в с. Дългоделци, Монтанско* (за другия, който ми описа тя, може да прочетете тук: Нивата на живота, https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post.html). 
Разказа ми за него през есента на 2018 г. Това е кравайче, предназначено за коледарите. Също не е описван досега от етнографите, макар да се срещат подобни по форма хлябове за Бъдни вечер в Северозападна България и други краища на страната, където тези традиции са запазени.

Шарките се нанасяли с цева – тръбичка, върху която се навива преждата за тъкане и се поставя в совалката. Цевата правели от растението „бучимиш”, каза баба Таска. 

Използването на уреди за ръкоделие за „писане” на обредните хлябове е често срещана практика. Свещената им, магична сила идва от предназначението им да създават материя, да пресъздават свещените символи и да ги въплъщават в дреха-космос, която се превръща в двойник на самия човек. Но тази магична мощ идва и от онази, която работи с тях - от силата, вложена у жената да създава, да ражда и поражда блага, от плодородието и изобилието, носени и предавани от майка на дъщеря. Тази свята роля на жената в тайнството на акта на създаването и въз-създаването на света в цикличното време на предците ни била осъзнавана и зачитана дори в най-строго патриархалния ред на някогашните българи. Затова не само дрехите с извезаните по тях символи, които обгръщали тялото на предците ни и били считани за техен двойник, но и тъканите за дома, които изпълвали жизненото им пространство, обредните хлябове за празник и смърт, глинените съдове, в които изпичали тези обредни хлябове - всички те били сътворявани от светите ръце на моми и невести.

Коледарчетата - момци и бъдещи женихи получавали тези кравайчета, които пресъздават момиче. Събирали ги в специална торбичка, но по-често били надявани символично на тоягите им. Затова и повечето обредни хлябове, предназначени за коледарите във всички краища на България били правени с дупка в средата. Символичното свързване на празно и пълно, на мъжко и женско, е достигането на цялост и пълнота в единство, което е условие животът да продължи да се поражда, ражда и възражда.

Светлана Костова

* Информацията е предоставена от Танаска (Таска) Илиева, родена през 1934 г. в с. Дългоделци, община Якимово, Монтанско, през 2018 г. на 84 г. 

Записът е осъществен на 28.10.2018 г., Петковден, на събора на с. Дългоделци от Светлана Костова в присъствието на дъщеря й Ангелина Илиева, леля ми Иванка Асенова Милева и съпругът ми Николай Георгиев.

Линк за цитиране: 

Костова, Светлана. Кравай за коледарите от с. Дългоделци, Монтанско. / Светото Писание на българите.,

<https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_25.html>, 25.12.2018 г.

НИВАТА НА ЖИВОТА

Обреден хляб - пита за Бъдни вечер от с. Дългоделци, Монтанско.
Омесила и заснела: Светлана Костова

Научих за тази пита през есента на 2018 г. от една веща бабичка – от онези, за които преди повече от век Димитър Маринов пише, че били пазителки на вярата и народните обичаи, и знаели какво, кога и как! Баба Таска (Танаска) Илиева на 84 г. от с. Дългоделци, Монтанско* ми разказа, че в тяхната фамилия сред многото обредни хлябове месени за Бъдни вечер, това бил основният. Нарече го дори „старовремски”.

Шарките върху питата нанасяли с цева – тръбичка, върху която се навива преждата за тъкане и се поставя в совалката. Цевата правели от растението „бучимиш”.

Използването на уреди за ръкоделие за „шарене” на обредните хлябове не е случайно. За тях пак пише големият български изследовател на „живата старина” Д. Маринов. Аз бих добавила, че свещената им, магична, творяща същност идва от онази, която работи с тях - от силата, вложена у жената да създава, да материализира, от плодородието и изобилието, носени и предавани от майка на дъщеря. Тази свята роля на жената в тайнството на акта на създаването и въз-създаването на света в цикличното време на предците ни била осъзнавана и зачитана дори в най-строго патриархалния ред на някогашните българи. Затова не само дрехите с извезаните по тях символи, които обгръщали тялото на предците ни и били считани за техен двойник, но и тъканите за дома, които изпълвали жизненото им пространство, обредните хлябове за празник и смърт, глинените съдове, в които изпичали тези обредни хлябове - всички те били сътворявани от светите ръце на моми и невести.

Като се замислих, какво ли изразява тази пита за Бъдни вечер, месена някога по дълговечна традиция в моето с. Дългоделци, осъзнах, че тя ми прилича на засята нива или на слънце. Знам, с каква отговорност и с какво благоговение някога баба ми месеше хляб и как наричаше за здраве, плодородие и изобилие онези „изписани” с образи Коледни хлябове – къщата с хората и кучето, кошарата с различните животни, градината, нивата с кръстците-снопи, лозето, бъчвата.

Осъзнах, че главният хляб за Рождество, за който ми разказа баба Таска прилича на нива, но по-различна от онази с житото, която пресъздава друга Коледна погача. Нива като тази, за която се пее в коледарската благословия:

„Тък, тък, тък!

Да се роди, да се роди,

Дека рало ходи:

Дека ходи и дека не ходи.”

Пита-нива - символ на самия живот, където посяваме своите намерения, мечти, (по)желания, молим се за тях, подхранваме ги с внимание и чувства, отглеждаме ги, жънем реколтата и пак засяваме! Цикъл след цикъл! И живот след живот! Докато свят светува!  

Засейте си Нивата! Омесете си този Рождественски хляб! Всяко кръгче, което поставяте отгоре му, притискайте като семенце в земята и наричайте да покълне с вложеното в него пожелание! Да покълне, да се роди, да порасте, да върже и да пребъде в новото семе! И така цикълът да продължи!

Светлана Костова

* Информацията е предоставена от Танаска (Таска) Илиева, родена през 1934 г. в с. Дългоделци, община Якимово, Монтанско, през 2018 г. на 84 г. 

Записът е осъществен на 28.10.2018 г., Петковден, на събора на с. Дългоделци от Светлана Костова в присъствието на дъщеря й Ангелина Илиева, леля ми Иванка Асенова Милева и съпругът ми Николай Георгиев.

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Нивата на живота. / Светото Писание на българите., 
<https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post.html>, 14.12.2018 г.;

Статията е публикувана и във в."Слово плюс", бр. 44/18-31 декември 2018 г., с.4, 
ISSN 1310-9693, <http://slovoplus.com/arhiv/11/sp_44-2018.pdf>