Напоследък чета и препрочитам древни книги, залегнали в основите на човешкото мислене и големите култури, въздигнали се в нашата последна, писана човешка история. Чета в момента успоредно Илиада и Книга на Енох. Случайно, така се получи. Признавам, че не харесвам особено Илиада, нито поезията в нея, нито гледната точка и смехотворната причина за продължителната война, нито пък натуралистичните описания на кръвожадните битки и алчността да вземеш веднага доспехите на убития враг. Но истинско отвращение у мен предизвиква това, как почитаните някога като богове, кроят планове и сложни сюжетни линии, за да се насладят максимално на “спектакъла” като в риалити шоу. “Драматурзите” си играят с човешките съдби в нещо като жестока компютърна игра - битка, но с живи хора, истинска кръв и убийства. А насладата, с която се описва всяка смърт, сякаш храни с амброзия “безсмъртните” режисьори. И все така, за да стигнем дo заветните думи на могъщия Зевс, възхваляван като “баща” на богове и смъртни хора:
“Няма в света по-злочест от човека сред всичките твари,
дето живеят и лазят навред по земята просторна.”(Илиада, XVII, 445)
Предимството да четеш книга в зрелите си години е, че четеш осъзнато и ако успееш - непредубедено. Което те кара да виждаш най-накрая истините, които винаги са били пред очите ти, но ти не си имал зрение за тях. От векове, та и до днес европейците усърдно възпитават децата си с Илиада, а цитираните по-горе думи съзнателно и подсъзнателно се врязват в крехките им мисловни модели.
В същото време - лъган, изкушаван, прелъстяван, наказван от “боговете”, които през последните две хиляди години се дегизираха като хора, облечени с власт и пари, човекът разказва и други истории - отричани, забранявани, осъждани. Един такъв апокриф е славянската (българската) версия на Книга на Енох. Там може да прочетем една свята изповед, която народът български предава от поколение на поколение чрез тази книга. Говори самият Господ. За Сътворението. Чуйте Го!
.png)
“В шестия ден наредих на своята Мъдрост да сътвори човека от седем части - плътта му взех от земята; кръвта му - от росата и слънцето; очите - от морските глъбини; костите - от камъните; разумът - от облаци и ангелски дъх; жилите и окосмението му - от земните треви, а душата му от моя дъх и от вятъра. И дадох му седем свойства: слух на плътта, зрение на очите, обоняние на душата, осезание на жилите, вкус на кръвта, тръпка на костите, сладостта на помислите. И ето, реших, че съм създал нещо майсторско - създадох човека от видимо и невидимо, от смърт и живот; съчетах в него образ и слово - т.е. създание малко във великото и велико в малкото. И сложих го на земята като втори вид ангел - честен, велик и славен. Направих го владетел на земята, надарен с мъдростта ми, и нямаше подобно нему създание на земята сред моите творения. Сложих му име, съчетано от посоките изток, запад, север и юг. Дадох му четири специални звезди и го нарекох Адам. Дадох му и свободна воля и му показах два пътя - към светлината и към тъмнината. И рекох му: “Ето, това е доброто, а това е злото”, за да разбера любов ли изпитва към мене или ненавист, а и да знам, кои в рода му ще ме обичат. В този миг прозрях естеството му - той тънеше в неведение за своята същност, а неведението е по-страшно от греха. Така и се оказа.” (Книга на светите тайни Енохови, XI)
Вече знаете! Двата пътя. Любов или ненавист!
Кои сте вие! Кои сме ние, майсторски създания!? Изборът е свободен, но задължителен. Сега!
Светлана Костова
21.8.2023 г.
София
Същият текст е публикуван и тук:
.png)
