Кой и какво празнува на Игнажден?

На Игнажден, седмица след рождения ми ден, аз, като едно огнено момиче, си имам имен ден! Един от многото ми през годината! Така имам много поводи за празнуване, защото светът е проявление на светлината и всеки миг е празник на моя свят!

Е, някои от вас вероятно се чудят защо и какво общо има името ми Светлана с името Игнатий. Или защо Пламен и Пламена, Огнян, Искра, Светла и Светлин имат днес имен ден?

На латински език "ignis" означава "огън, мълния, блясък, пламък, звезда", а производното от него "ignitus" - "огнен, искрящ". "Ignis" има значение и на "огнена страст" и "гореща любов".

Нека не забравяме и хиндуисткият Agni - Огън с неговите многостранни аспекти и проявления.

Картина по българска народна шевица от Дупнишко.
Художник: Светлана Костова

В българската народна култура, където често празниците нямат нищо общо с техния християнски патрон, а следват стародавна местна традиция, също откриваме връзка с огъня, огнището, искрите и светлината.

Първият човек, прекрачил прага на дома, наричан в различните райони на страната "полезник, полазник, споляз, спохожняк", трябва да поздрави домакините и да отиде най-напред до дървата на дръвника, да вземе една дъбова клонка и когато влезе в къщата да се насочи с нея право към огнището. Големият изследовател на българската жива старина Димитър Маринов пише, че този специален гост честити "младата година", спира се пред огнището, сваля капата си, прекръства се и като бърка с клонката в огъня, благославя: "Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребченца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!" Докато слави така полазникът, домашните с благоговение и в молитвена поза стоят около него и викат: "Амин, дай Боже!"

Преди да бъде нагостен на трапезата, полезникът трябва да поседи край огнището, за да се осъществят още ритуали, свързани с пожелания за плодородие и плодовитост при животни и хора.

И така днес, на Игнажден, българите почитат искрата, топлината и светлината на огъня, който не само разрушава и пречиства, но и който е начало на всяко ново творение и нов цикъл.

Честит празник! 😇

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

Игнатски хляб с плетеница

Омесих този Игнатски хляб за празника, защото се впечатлих от начертанието му. Точно, както преди повече от век се е впечатлил големия изследовател на българските традиции Димитър Маринов. Показали му го в с. Конак, Търговищко. Кадели го и го ядели за здраве и берекет. Върху този „особен” хляб, както го нарича и видния наш етнограф, има плетеница от две пръчки.

Подобни обредни хлябове имат дълговечна традиция на пресъздаване. При тях няма волности и лично творчество. Стародавните символи, макар и непонятни вече за българите от XIX – XX век, се пресъздавали точно такива от незапомнени времена. Защото традицията повелявала! Докато го месех, се опитах да го разбера. Молех се и изричах на глас благословиите си, които исках да вложа в него. Като изследовател на корените ни, но и като човек от 21 век получих своето разбиране.

В плетеница сплитат ръцете си на моминското хорото.

Плетеница е женското сватбено хоро.   

Плетеници са косите на невестата, сплитани от нейните дружки в деня на сватбата.

Като нишки на живота се оплитат женските коси, ръце, крака със слово и в ритъм. Тези нишки се вплитат една в друга в пъстроцветната тъкан на живота, която също има своя ритъм и мелодия.

И непроявеното става проявено!

Словото става плът, а душата облича своята земна дреха!

За да пребъде Животът!

Светлана Костова

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Игнатски хляб с плетеница. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_21.html> , 21.12.2018 г.

Полезник за Игнажден – благословия за Младата година

На 20 декември предците ни чествали един голям празник, наричан Игнажден, Еднажден, Идинак, Поляз. Този ден църквата счита за предпразненство на Рождество Христово. Старите българи пък го празнували като Нов ден, Млад месец, Млада година, т. е. начало на Новата година.

Всичко, което правели хората на този ден било свързано с техните пожелания и наричания за идната година, с полагането на новия житейски цикъл на хора и природа. Така народното вярване установило, колко важни са за бъдното, не само собствените ни мисли, думи и действия, но и на всичко останало, което ни заобикаля – човешкия колектив и животните. Затова някога навсякъде сред българите на този ден съществувал обичаят наричан с имената „полезник”, „сполезник”, „полязник”, „поодняк, „поожняк”.

За него големият български изследовател на народния живот и вяра Димитър Маринов пише, колко важно било, кой ще влезе пръв на тоя ден в къщата. Тази древна вяра в добрата или лошата среща като определяща за цялата идна година, е създала куп интересни обичаи и обредни действия, съпътстващи празника. За да не оставят на съдбата и случайността посещението на сполезника в дома им, предците ни калесвали (канели) за споход човек, който бил смятан за добър, достоен и носещ късмет на домашните и изобилие на семейството. Облечен празнично, сполезникът (спохожняка, полязника) идвал рано, рано в къщата, където бил поканен като скъп гост. Преди да прекрачи прага, взимал една шумка (пръчка от дъбово дърво) и тогава влизал с поздрав: „Хайде, нека ви е честита младата година!” Отивал право при огнището, свалял капата си, прекръствал се и започвал да разбърква с клончето огнището, като по този начин разгарял огъня. Тогава изричал своите слави (благословии): „Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!” По време на тия благословии всички домашни стоели прави около него с благоговение, мъжете гологлави, а жените с кръстосани ръце и на всяка слава викали: „Амин, дай Боже!”

Дъбовата пръчка оставял край огнището, където стояла до Водици (5 януари). После полезникът сядал за известно време край огнището, давали му в ръцете решето, пълно с пшеница, а около него посипвали боб, леща, орехи, семе от гръсти (коноп) и др. После полезникът ходел по цялата къща и сеел символично, като пак благославял: „Да се роди, дето рало ходи; дето ходи и не ходи!”, а всички отговарят: „Амин, дай Боже!”

Понякога полезникът бил случаен човек или дори животно. Децата и животните били считани за добър споляз. Били черпени и дарувани със специално омесени обредни хлебчета, намазани с мед – „кукла” (плетеница) за момиче и кравайче (кръг) за момче.

На много места на Игнажден жените месели и специални хлябове, които се кадели и ядели от цялото семейство и домашните животни за здраве и берекет.

Светлана Костова

Използвана литература:

Маринов, Димитър. Религиозни народни обичаи. Избрани произведения в 5 тома. Т.I (2). Съст. и ред. Маргарита Василева. София : Изток-Запад, 2003, ISBN 954-8945-44-4

Линк за цитиране: Костова, Светлана. Полезник за Игнажден – благословия за Младата година. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_20.html>  , 20.12.2018 г.