Игнатски хляб с плетеница

Омесих този Игнатски хляб за празника, защото се впечатлих от начертанието му. Точно, както преди повече от век се е впечатлил големия изследовател на българските традиции Димитър Маринов. Показали му го в с. Конак, Търговищко. Кадели го и го ядели за здраве и берекет. Върху този „особен” хляб, както го нарича и видния наш етнограф, има плетеница от две пръчки.

Подобни обредни хлябове имат дълговечна традиция на пресъздаване. При тях няма волности и лично творчество. Стародавните символи, макар и непонятни вече за българите от XIX – XX век, се пресъздавали точно такива от незапомнени времена. Защото традицията повелявала! Докато го месех, се опитах да го разбера. Молех се и изричах на глас благословиите си, които исках да вложа в него. Като изследовател на корените ни, но и като човек от 21 век получих своето разбиране.

В плетеница сплитат ръцете си на моминското хорото.

Плетеница е женското сватбено хоро.   

Плетеници са косите на невестата, сплитани от нейните дружки в деня на сватбата.

Като нишки на живота се оплитат женските коси, ръце, крака със слово и в ритъм. Тези нишки се вплитат една в друга в пъстроцветната тъкан на живота, която също има своя ритъм и мелодия.

И непроявеното става проявено!

Словото става плът, а душата облича своята земна дреха!

За да пребъде Животът!

Светлана Костова

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Игнатски хляб с плетеница. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_21.html> , 21.12.2018 г.