„Свят като цвят!”
Чували ли сте този стар български израз?
И да не сте, сигурно се досещате, какво
означава: „съвършен свят”, „красив свят”!
А
знаете ли, че „свѣтъ”, „свят” за
старите българи е доста широко понятие. Това не е просто земята - светът, в който живеем, както би помислил всеки един
съвременник. Свят е на първо място „небето
и земята с всичко що е по тях” – „век, свят, мир, вселена”, както пише в
своя речник Найден Геров в края на XIX век.
Но „свѣтъ” е и „всичкый родъ
чловѣческый”. „Свѣтъ” е и „добро
живеене, честит живот”.
Обичам речниците, особено старите! Те
дават информация освен за значенията на думите, за бита, също и за начина на
мислене и живот на дадени поколения, за измененията, които водят до отпадане на
думи, изместване и промяна на значения. Минали са малко повече от 100 години,
откакто е публикуван колосалният труд „Речник на българския език” на Найден
Геров.
А
забелязвате ли разликата в мисловната нагласа на българина от XIX век
и съвременника? Ако за нас „свят” е преди всичко цялата
земя, за предците ни е цялото творение – космоса, вселената, както бихме казали
днес.
Как така във времена, когато пътуваме до
всяка точка на земното кълбо, мисловно светът ни се смали и затвори в рамките
на планетата Земя? Кога „небото” със звездите, с Господ и ангелите, които по представите
на някогашните българи живеят там, т. е. онова, което днес наричаме най-често с
думата „космос”, стана нещо отделно и различно от „света” ни, а „добро живеене”
и „честит живот” не са вече част от възприемането ни за този свят?!
Замислете се, разширете се,
почувствайте! Все пак това е в кръвта ни, граждани на Вселената!
Още една особеност в
мисловната нагласа на предците ни. Те мислят циклично. Ще намерите
доказателства във всичко, което е достигнало до нас – обичаи, песни,
изображения. И в потвърждение още един пример от речника на Найден Геров: „цвѣтъ”, „цвят” е „разтворила се пъпка на
растение, която после връзва плод и дава семе”.
Забелязвате ли хода на мисълта в това определение?!
Цветът
е цикълът в развитие! Той е обещание за нов цикъл с нов цвят от семето, което
ще покълне и ще даде нов цвят и ново семе. И така до безкрай! Точно както в
шевиците-градини по
ръкавите на младите невести!
Но
„цвет” е и „шар, шарка, боя” – „шарен свят”.
Ако
сега, вече познавайки традициите и богатството на българския език, добавим и
значенията на „свят” като „свещен”, и
„свет-, свят” като „светлина”, осъзнаваме всеобхватността и дълбочината на израза „Свят като цвят”. Усещаме
възхитата, надеждата и пожеланието за един съвършен и красив свят, който
процъфтява, както на небето, така и на земята – свещено, единно мироздание,
вселена на честит живот!
Свят от светлина! Свят в цвят!
Ето това е смисълът и
пожеланието на всяка шевица върху празничните ризи на моми и невести, на
символите върху всеки обреден хляб и всяка тъкан за дома, сътворени от любящите
сърца и светите ръце на жените. Това е наричане и материализиране на тези
пожелания за „свѣта”, за „рода человечески”.
Този
е смисълът и на вечните символи, изписани върху съдове, сандъци, надгробия,
защото за вечността няма предел, а животът на „небето и земята с всичко що е по
тях” следва законите ѝ и винаги разцъфва като цвят, който „после връзва плод и
дава семе”!
За да го има светът!
Светлана
Костова
Използвана литература:
1.
Геровъ, Найденъ. Рѣчникъ на блъгарскый языкъ. Ч.5, Р-IA, Пловдивъ, 1904;
2.
Прѣдисловие към Допълнение на българския рѣчникъ от Н. Геровъ. Пловдивъ, 1908
г.;
3.
Маринов, Димитър. Народна вяра. Избрани произведения в 5 тома. Т.I (1). Съст. и
ред. Маргарита Василева. София : Изток-Запад, 2003, ISBN 954-8945-30-4
Линк за цитиране:
Костова, Светлана. „Свѣтъ като цвѣтъ”./ Светото Писание на българите, <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/01/blog-post.html>, 05.01.2019 г.
Текстът е публикуван и тук:
Костова, Светлана. „Свят като цвят!”./ в. "Слово плюс", 24-30 януари 2019 г., год. XXIII, бр. 3, (1151), с. 8, ISSN 1310 - 9693, http://slovoplus.com/arhiv/11/sp_3-2019.pdf
