Това е още един обреден хляб, за който научих от баба Таска (Танаска) Илиева, р. 1934 г. в с. Дългоделци, Монтанско* (за другия, който ми описа тя, може да прочетете тук: Нивата на живота, https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post.html).
Разказа ми за него през есента на 2018 г. Това е кравайче, предназначено за коледарите. Също не е описван досега от етнографите, макар да се срещат подобни по форма хлябове за Бъдни вечер в Северозападна България и други краища на страната, където тези традиции са запазени.
Разказа ми за него през есента на 2018 г. Това е кравайче, предназначено за коледарите. Също не е описван досега от етнографите, макар да се срещат подобни по форма хлябове за Бъдни вечер в Северозападна България и други краища на страната, където тези традиции са запазени.
Шарките се нанасяли с цева – тръбичка, върху която се навива преждата за
тъкане и се поставя в совалката. Цевата правели от растението „бучимиш”, каза баба Таска.
Използването
на уреди за ръкоделие за „писане” на обредните хлябове е често срещана практика. Свещената им, магична сила идва от предназначението им да създават материя, да пресъздават свещените символи и да ги въплъщават в дреха-космос, която се превръща в двойник на самия човек. Но тази магична мощ идва и от онази, която работи
с тях - от силата, вложена у жената да създава, да ражда и поражда блага, от
плодородието и изобилието, носени и предавани от майка на дъщеря. Тази свята
роля на жената в тайнството на акта на създаването и въз-създаването на света в
цикличното време на предците ни била осъзнавана и зачитана дори в най-строго
патриархалния ред на някогашните българи. Затова не само дрехите с извезаните
по тях символи, които обгръщали тялото на предците ни и били считани за техен
двойник, но и тъканите за дома, които изпълвали жизненото им пространство,
обредните хлябове за празник и смърт, глинените съдове, в които изпичали тези
обредни хлябове - всички те били сътворявани от светите ръце на моми и невести.
Коледарчетата - момци и бъдещи женихи получавали тези кравайчета, които пресъздават момиче. Събирали ги в специална торбичка, но по-често били надявани символично на тоягите им. Затова и повечето обредни хлябове, предназначени за коледарите във всички краища на България били правени с дупка в средата. Символичното свързване на празно и пълно, на мъжко и женско, е достигането на цялост и пълнота в единство, което е условие животът да продължи да се поражда, ражда и възражда.
Светлана Костова
* Информацията е предоставена от Танаска (Таска) Илиева, родена през 1934 г. в с. Дългоделци, община Якимово, Монтанско, през 2018 г. на 84 г.
Записът е осъществен на 28.10.2018 г., Петковден, на събора на с. Дългоделци от Светлана Костова в присъствието на дъщеря й Ангелина Илиева, леля ми Иванка Асенова Милева и съпругът ми Николай Георгиев.
Костова, Светлана. Кравай за коледарите от с. Дългоделци, Монтанско. / Светото Писание на българите.,
Няма коментари:
Публикуване на коментар