Картина по българска народна шевица от Дупнишко от 19 век, рисувана коприна. Художник: Светлана Костова |
Старите българи вярвали, че когато Господ е направил човеците, направил и звездите.
А когато се ражда човек, веднага се появява и звездата му на небето, отиде ли си човек – угасва звездата му.
Излиза, че някогашните българи вярвали, че са звездни хора!
Светът им не се ограничавал в рамките на земята, а се простирал до големия космос, до небето, което казват, някога можело да се достигне с ръка и където греели звездите, и живеели Господ и ангелите.
Видно е, че предците ни помнели и свято тачели небесния си произход!
Те знаели, че са „от Бога човеци” и искали всичко в живота им „да е от Бога”.
Разказвали помежду си тази история, „изписвайки” я върху хлябовете за празник, шевиците, тъканите за дома. Изпявали я в обредните песни, изигравали я в хората си, описвали я в приказките край огнището…
Светлана Костова
Линк: Костова, Светлана. За звездите и хората. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_17.html>, 17.12.2018 г.
Линк: Костова, Светлана. За звездите и хората. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_17.html>, 17.12.2018 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар