 |
Обреден хляб за Никулден от Северозападна България,
носещ имената "Боговица" или "Св. Петка".
Омесила и заснела: Светлана Костова,
|
Никулден е един от най-обичаните и почитани български народни празници. И днес почти всяко българско семейство тачи този ден по стародавна традиция независимо, дали има именник или не. Както отбелязва още в края на 19 век големият изследовател на българската старина Димитър Маринов, изглежда християнският светител Николай Мирликийски чудотворец е заместил във вековната народна памет и представа честването на някакво друго митическо и свръхестествено същество.
Неотменима част от най-големите народни празници като Бъдни вечер, Великден и Гергьовден са обредните хлябове. За празника на св. Никола няма специално предназначени хлябове, е установил Д. Маринов. Месят се такива, които срещаме на Бъдни вечер, "Рангеловден, на служба, на оброк и частен оброк, наречен параклис".
Големият изследовател в трудовете си подчертава, че обредните хлябове са "толкова важна и съществена част на обреда, щото без обреден хляб обред не може, жертвоприношението е без никакво значение и сила. Напротив, има случаи, когато обредът и жертвоприношението се извършват само с обреден хляб. Обредният хляб не е обикновен хляб, който се меси за катадневна храна. Той се различава от обикновения по начина на приготвянето на тестото, по формата си и по шарките, с които е нашарен." (цит. по Д. Маринов, Религиозни народни обичаи, т. I (2), С., Изд. Изток-Запад, 2003)
И така, скъпи жени, омесете хляб за празника и вложете в него своята "молитва, написана с тестеви символически белези". Изразете надеждите си за благоденствие, сила, живот, здраве, плодовитост, плодородие, любов!
Показаният тук Никулденски хляб се меси на доста места в Северозападна България, както посочва Димитър Маринов - в с. Ярловица, Ломско; в с. Ружинци, Карбинци, Медовница и Скомля, Белоградчишко. В с. Извор, Видинско се нарича "Боговица". В с. Раковица, Кулско пък наричат този хляб "Св. Петка" и го месят на Архангеловден.
Името му "Боговица" и особено "св. Петка", както формата и начертанието му, подобни на Лазарските кукли за кумичене и Бъднивечерските краваи, според мен изразяват молитва за благоденствие, добър живот и любов, идващи от женската сила и женското начало, раждащо живот и възприемано от предците ни за носител на плодородие и изобилие.
Снимка и текст: Светлана Костова,
Костова, Светлана. Обреден хляб за Никулден от Северозападна България. / Светото Писание на българите., https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/12/blog-post_6.html, <06.12.2019 г.>
Няма коментари:
Публикуване на коментар