„Както се сее житото” - хляб Света Богородица за Бъдни вечер

Свързвам Бъдни вечер с аромата на хляб и слама. Много хляб. Шарен хляб. Хляб молитва и благословия!

Празнувахме Рождество на село при баба и дядо. Празнувахме го малко тайно, защото беше забранено в онзи период. Беше не просто тайно, а тайнствено и романтично. Не само заради забраните. Романтиката идваше от седенето на пода върху разпръсната слама от жито, която покривахме и върху нея подреждахме трапезата. Простичка, с постни ястия, които баба ми приготвяше с голямо умение. Главните герои на тази импровизирана маса-нива бяха изрисуваните хлябове, омесени от баба. Докато тя, макар и уморена, не спираше да шета, дядо ни обясняваше, за какво е наречен всеки хляб, с каква молба към Бога и Богородица е изпълнен.

После всички запалвахме восъчни свещици, а той произнасяше молитви и прекаждаше трапезата с тамян. Поставяше три горящи свещи на каната с вода, на тази с виното и на главния хляб на празника. След това всички сядахме на така осветената трапеза на пода върху сламата, като в яслата, в която се родил Младенеца. Дядо разчупваше и ни подаваше по залче от една малка питчица, наречена „мълчанка”. Трябваше да изядем залъка в пълно мълчание и с благоговение, като по този начин се причастявахме всички заедно в това тайнство. Миниатюрното кълбовидно хлебче беше посветено на Божията майка, която беше пазила тайната за живота, който растял под сърцето Ѝ. Всъщност първото парченце от хлебчето се оставяше на иконата за здраве и лек през годината. После дядо като глава на семейството отчупваше по парче от всеки омесен хляб като благославяше да се роди, да има, да сме живи и здрави, да е пълна къщата, да сме щастливи. Вземаше едно специално хлебче, наречено „бъчвата”, отрязваше „канелката” ѝ и там наливаше вино, което трябваше да прелее, а всички благославяхме.

Ние децата тръпнехме в очакване вечерята да свърши по-скоро, защото следваше най-вълнуващата част – боричкането в сламата, в която имаше 33 бели парички, които трябваше да намерим. Докато търсехме „сребърниците”, сламата хвърчеше до тавана и всички се превръщаха отново в деца…

Припомнях си с носталгия тези вълшебни незабравими мигове и в разговор с моята вече остаряла леля заговорихме за обредните хлябове. В яркия филм на детството някои бяха избледнели, а други помнех като сега. Та моята леля Иванка Асенова Милева, пенсионирана учителка по български език и литература, р. 1943 г.*, сестра на майка ми, за да ми припомни обредните хлябове за Бъдни вечер на моето семейство, ми ги нарисува. Може да ги видите на снимката тук. Най-важният, главният хляб за празника, който странно бях забравила, дори ми омеси. Точно тази пита носи забележителното име Света Богородица!

И така, селото е Дългоделци, община Якимово, Монтанско. Годината 2018. Хляб с кръгла форма, наречен Св. Богородица, отгоре с древния символ свастика и два цвята, продължава да се прави от някои местни хора за Бъдни вечер. Не ми е известно този хляб да е описван досега от изследователите, както и други обредни хлябове от същото село, които изнамерихме с леля ми. За хляба, наречен Света Богородица, получихме потвърждение и от Лидия Овчарова, р. 1933 г. в с. Дългоделци. Тя ни разказа, че някои хора от селото го месят освен на Бъдни вечер и за празнуване на светец-покровител, какъвто в този край има почти всеки.

Този уникален хляб е квасен, както повечето обредни хлябове в българската традиция. Основният символ върху хляба Света Богородица е свастиката. В центъра ѝ има спирала - „охлюв”, както я нарече по старовремски леля ми. Всъщност този охлюв се изобразява по-често не като гладка спирала, а назъбен – с листенца като цвете. Освен големия „цвет” в средата на кръста, има още едно по-малко цветче в лявата горна четвърт на свастиката. Посоката на завитите ѝ краища е „както се сее житото”, каза леля ми – както дясната ръка замахва широко отдясно наляво и пръсва посева на нивата. 

Останах изумена! Преоткрих за себе си в традициите на собствения си род нещо, което вече бях разбрала от праисторическите факти, от шевиците на българките от по-ново време, но и от снимките на галактики. Уверих се, какво са славели преди много хилядолетия жителите на всички континенти и всички раси, включително и предците ни, живели по днешните български земи. Прекланяли са се пред Онази, която ражда нови слънца, защото самата Тя е слънце. Пред Тази, която славят на Коледа с името Божя майка. И Онази, чийто символ е огнището, святата Утроба, от която се ражда светлината и на която от незапомнени времена жените по тези земи принасят своите молитви под формата на свещен хляб. Великата Майка, вярвана от древните като върховен Творец, и Божествената Родителка – Света Богородица – всички тези свети образи, са почитани до ден днешен с един свещен символ – свастиката, отхвърлена и поругана, но вечно жива!

Светлана Костова

* Информацията е предоставена от сестрата на майка ми, моята леля Иванка Асенова Милева, родена през 1943 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършила висше образование Българска филология, дългогодишна учителка по български език и литература в гр. Монтана, сега пенсионерка. От 1997 г. година живее в с. Дългоделци, община Якимово, Монтанско.  

Записът е осъществен на 26.02.2017 г. в с. Дългоделци от Светлана Костова в присъствието на съпруга й Кирко Трифонов Милев и съпругът ми Николай Георгиев.

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. „Както се сее житото” - хляб Света Богородица за Бъдни вечер. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_24.html, <24.12.2018 г.>