Търсене в този блог

събота, 27 февруари 2021 г.

ПЪЛНА СВЕЩ И ДЯДО БОЖЕ - БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ

 Светлана Костова



            Вторачен в ежедневието си, съвременният човек възприема времето като линейна категория, която има посока, начало и край. Считайки себе си за продукт и венец на линейна еволюция, за него е чужда мисълта за цикличност, повторяемост и спираловидно развитие на света и процесите в него. Въпреки масовата информираност за наличието и на други вярвания относно съдбата и пътешествията на човека и неговата душа, дори смяната на дните, месеците и годините пораждат у „модерния“ гражданин на планетата Земя усещане за еднопосочност и безвъзвратност.

Човекът от традиционното общество обаче дълбоко тачи и празнува малките и големите цикли на живота с твърдата увереност, че нещо, което е започнало, неминуемо ще свърши, а краят пък винаги го отвежда към началото. Упованието в това вечно завръщане към началото някогашният човек е намирал не само в ежедневния ход на дневния светлик, но и в тайнствения танц и превъплъщения на нощното светило. Всеки народ е усещал и отчитал могъщото влияние на най-близкото небесно тяло върху земята и ритмите на човешката дейност, върху съдбата на всичко в нас и около нас. Дори големият български писател от Х век Йоан Екзарх отбелязва, че Луната е като образ на нашите тела – ражда се, расте, изпълва се, намалява и изгасва, а с новото раждане промените й напомнят възкръсването.

Може би не само опита, а точно тази осъзнатост и оприличаване с човешките жизнени цикли по принципа на подобието на всичко, което е горе с това, което е долу, е довела някогашните българи до знанието, кое човешко дело е съзвучно със съответната фаза на месечината. Пълната Луна, наричана още „пълна свещ“, „пълнеж“, „лампеж“, за изненада на мнозина съвременници се радвала на огромна почит от предците ни и както посочва още през XIX век неуморният изследовател на българската жива старина Димитър Маринов, била именувана „дедо Боже“ или „дедо Господ“. Това назоваване говори за силата и мощта, които приписвали на месеца, когато е пълен. И точно както човекът във възходящото си развитие в средата на живота си постига баланс, цялост, изпълнен е с сила, подплатена със знание, което се превръща в мъдрост и започва да бере плодовете на своите трудове, така пълният месец се възприема като „предмет на почитание и подбудител на всяко начинание“, както казва Д. Маринов. 

За разлика от някои популярни съвременни предписания, голяма част от някогашните българи вярват, че не на новолуние, а „на пълна свещ се начиня всичко, защото всичко върви на добре, на пълно и се свършва, ако е работа, път или търговия, с успех, с придобив, благополучно.“

Именно на „ясна месечина“ (пълнолуние), което трае три дни, някога се сеели нивите, садели се и се присаждали дървета, зеленчуци и варива, защото всичко посадено „ще бъде пълно“, т.е. ще върже плод. Подготовката за тези дейности започвали още в края на втората четвърт на лунния цикъл, за да могат трите дни на пълнолунието да стигнат за извършването им.

Същото правило важало и за сватбите, които пък осигуряват човешката плодовитост. Така на младоженците, вдигнали сватба на пълна свещ, „всичко ще върви на добре, на пълно, на сговор“ и ще имат пълна къща с деца.

На пълна свещ се правела и първа копка за нова къща, за да е здрава и всички да живеят в нея щастливо.

В тези силни дни се започвало и всичко, свързано със занаят, пътуване, търговия, за да може не само да продължи, но и да завърши с успех, печалба и благополучие.


Пълнолунието предците ни определено са свързвали с пълнотата на кръга на обредния хляб като символ на Божествения свят и неговото изобилие.

Широко бил разпространен обичаят, виждайки пълната месечина, човек да извади кесията си, в която трябва да има пари и да почука по нея с показалеца на дясната си ръка, гледайки в същото време към светилото, като казва: „Как си пълна ти, Месечинке, така да е пълна и кесията ми!“ Това според предците ни подсигурявало имане и достатък до следващото пълнолуние.

 

Използвана литература:

1. Маринов, Димитър. Народна вяра. Избрани произведения в 5 тома. Т.I (1). Съст. и ред. Маргарита Василева. София : Изток-Запад, 2003;

2. Георгиева, Иваничка. Българска народна митология. Трето прераб. и доп. изд. София : Изд. на БАН "Проф. Марин Дринов", 2018;

3. Казасова, Розмари. Български народни магически вярвания и обичаи. Габрово : Нитон, 2017.


Същият текст е публикуван и тук:

Костова, Светлана. Пълна свещ и дядо Боже - български традиции по пълнолуние. // в. Слово плюс, ISSN 1310-9693, бр. 35-36/30 ноември - 6 декември 2023 г., с. 4,


1

събота, 19 декември 2020 г.

Кой и какво празнува на Игнажден?

На Игнажден, седмица след рождения ми ден, аз, като едно огнено момиче, си имам имен ден! Един от многото ми през годината! Така имам много поводи за празнуване, защото светът е проявление на светлината и всеки миг е празник на моя свят!

Е, някои от вас вероятно се чудят защо и какво общо има името ми Светлана с името Игнатий. Или защо Пламен и Пламена, Огнян, Искра, Светла и Светлин имат днес имен ден?

На латински език "ignis" означава "огън, мълния, блясък, пламък, звезда", а производното от него "ignitus" - "огнен, искрящ". "Ignis" има значение и на "огнена страст" и "гореща любов".

Нека не забравяме и хиндуисткият Agni - Огън с неговите многостранни аспекти и проявления.


Картина по българска народна шевица от Дупнишко.
Художник: Светлана Костова

В българската народна култура, където често празниците нямат нищо общо с техния християнски патрон, а следват стародавна местна традиция, също откриваме връзка с огъня, огнището, искрите и светлината.

Първият човек, прекрачил прага на дома, наричан в различните райони на страната "полезник, полазник, споляз, спохожняк", трябва да поздрави домакините и да отиде най-напред до дървата на дръвника, да вземе една дъбова клонка и когато влезе в къщата да се насочи с нея право към огнището. Големият изследовател на българската жива старина Димитър Маринов пише, че този специален гост честити "младата година", спира се пред огнището, сваля капата си, прекръства се и като бърка с клонката в огъня, благославя: "Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребченца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!" Докато слави така полазникът, домашните с благоговение и в молитвена поза стоят около него и викат: "Амин, дай Боже!"

Преди да бъде нагостен на трапезата, полезникът трябва да поседи край огнището, за да се осъществят още ритуали, свързани с пожелания за плодородие и плодовитост при животни и хора.

И така днес, на Игнажден, българите почитат искрата, топлината и светлината на огъня, който не само разрушава и пречиства, но и който е начало на всяко ново творение и нов цикъл.

Честит празник! 😇

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

петък, 14 август 2020 г.

Обреден хляб със спирала за Голяма Богородица от с. Дългоделци, Монтанско

Светлана Костова

Търсейки корените и значението на традиционните български символи, запазени в обреди и обичаи, шевици, народни тъкани и хлябове, запалих и моите близки с изследване на българската жива старина. В моя роден край – Северозападна България, все още има наследени традиции и обичаи, които се спазват, макар че останалите живи носители губят спомените си и няма на кого да ги предадат. Благодарна съм на моята леля Иванка Асенова Милева, пенсионирана учителка по литература и пазител на традициите, за всеотдайността и за това, че успя да издири информация за няколко обредни хляба от с. Дългоделци, Монтанско, които не са описани и публикувани никъде. Както разбирате, през XXI век това все още е възможно! Нужна е само любов и желание!

Сред това безценно народно наследство е обичаят да се прави пита за един от най-почитаните празници в българския народен календар – Голяма Богородица (15 август – Успение Богородично). Тя се меси и за здраве на хората, които имат за светец-покровител Св. Богородица.

Богородичната пита, информаторката[1] Танаска Илиева Горанова от с. Дългоделци, общ. Якимово, обл. Монтана, е правила за празника от младини. В по-късно време я е месила и за здраве на дъщеря си, чийто светец-покровител е Св. Богородица. Тя разказва, че на празника Успение Богородично се запалва свещ, която се закрепва върху питата, прекадява се с тамян, разчупва се на трапезата, като всеки трябва да си вземе парче от нея и да благослови Божията майка, а в случая и почитащата своя светец жена. Когато се празнува и светец, ако няма поканени чужди хора на трапезата, от питката се „подава” на три къщи, заедно с малко обредна храна за празника и евентуално носна кърпичка или някакъв друг малък дар. Това също се прави за здраве.

Хлябът за Св. Богородица от с. Дългоделци е квасен. Гладък отгоре, той има само една шарка и тя е тестена пръчка, увита около себе си, казано на съвременен език – спирала. Информаторката не е уточнила, в коя посока се върти витката, вероятно това не е било от толкова голямо значение или напредналата ѝ възраст ѝ е попречила да си спомни. По-важен обаче е самият символ.

Спиралата е двойствен символ, който еднакво е свързан и с живота, и със смъртта. Тук го виждаме именно в тази му двойственост. Голяма Богородица е църковният празник, честващ смъртта на Дева Мария, която била лека и красива като заспиване (успение).

Заспиването е приобщаване към Бога и спиралата в случая изразява пътешествието в лабиринта на отвъдния свят. В този аспект спиралата е символ на движение към Центъра, към мъдрост и просветление[2].

Но този сън е като дишанетовдишване – спиралата се прибира, издишване – спиралата отново се разширява. Всяко дихание се извършва в свой ритъм и амплитуда, а всеки сън ражда нови светове! Цикъл след цикъл! Точно като нишката, която изпридат всички богини и подобно на тях всички жени – нишка символ на самия живот и на съдбата. Нишка, която при предене се усуква и разсуква, която може да бъде пресукана на ляво или на дясно, да бъде продължена или прекъсната

Спираловидни хлябове се месят от българките като „краваи” за Бъдни вечер, „кукли” за Тодоровден, „краваи” за Великден и Гергьовден, както видяхме и за Св. Богородица. Спирала като цвят в средата имат и обредни хлябове „Боговица” и „Светец” за празника св. Прокопи пчелар, „колачи” за Илинден, „Боговица”, „параклис” и „колак” за Архангеловден, „Боговица”, „богов хляб” за Никулден[3]. Всички тези празници са моменти на преход и имат двойнствен характер, изразен именно чрез спиралата.

Тази двойнственост на символа „спирала” маркира цикличността на творението. Краят винаги е ново начало и началото винаги има край.

Това е спиралата като израз на парадокса на изменчивата неизменност, възприемана като безкрайно движение и развитие.

И това е красивият, жизнеутвърждаващ смисъл на спиралата като символ на жизнена сила. Точно както завиването ѝ изразява и въртящия се небосвод в движение! Или пък галактиките, които съвременната наука успява да заснеме.



[1] Танаска Илиева Горанова от с. Дългоделци, общ. Якимово, обл. Монтана, родена 1935 г. през май 2017 г. на 82 г. Информацията е записана от моята леля Иванка Асенова Милева, р. 1943 г., дългогодишна учителка по литература, сега пенсионерка, понастоящем живуща в с. Дългоделци, обл. Монтана.

[2] Энциклопеддия символов, знаков, эмблем. Москва, Эксмо; СПб.: Мидгард, 2008, с.80.

[3] Вж. всички изброени в книгата на Маринов, Д. Религиозни народни обичаи. Т.I (2). София – Изток-Запад, 2003. 



Линк за цитиране: 

Костова, Светлана. Обреден хляб със спирала за Голяма Богородица от с. Дългоделци, Монтанско.  / Светото Писание на българите, https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2020/08/blog-post.html, <14.08.2020>


Текстът е публикуван и тук: 

Костова, Светлана. Обреден хляб със спирала за Голяма Богородица от с. Дългоделци, Монтанско. / в. Слово плюс, 28 януари - 3 февруари 2021, год. ХХIII, бр. 3/4, (1238), с. 6, ISSN 1310-9693, http://www.slovoplus.com/arhiv/11/sp_3-4-2021.pdf 


неделя, 8 декември 2019 г.

Великата Майка-Пчела и нейните деца

https://www.etsy.com/listing/731816716/the-mother-bee-and-her-children-the
Великата Майка-Пчела и нейните деца - картина по народна везба 
от поли на женска риза от Скопска Блатия, ок. 1930 г. Британски музей. Худ. Светлана Костова.


От дълбока древност сред старите цивилизации на Средиземноморието, Балканите и Мала Азия, Великата Богиня Майка в нейните проявления под различи имена и образи, е символично представяна като Царицата на пчелите. Вярвана като върховен Творец и Създателка, Тя е почитана и в ролята Ѝ на Родителка и Хранителка на живота.

Както е известно обаче, хората имат навика да отричат, разпъват и убиват боговете си. Всяка човешка цивилизация стига до момента да низвергне дори върховния Първоизточник и да въздигне човешкото същество като начало на всички начала. Разказват, че така се случило и в Алантида преди великата катастрофа. Хората въздигали храмове на самите себе си и там поставяли собствените си статуи, пред които се кланяли…

Това изображение от народна шевица от началото на 20 век, което пресъздадох, може да се тълкува по много начини. Един обаче за мен е неоспорим – това голямото е пчела - стилизиран, символичен образ, но все пак разпознаваем като пчела.

Забелязвате ли съпоставката, символизма на мащаба на изображенията? Тези двете човечета отстрани сме всички ние – мъже и жени, хора. Нейни деца, малки същества, родени и отхранвани от нея… Зависими от нея. Какво се случва, ако малките човечета убият своята майка?! Отговора сами си го знаете!

Светлана Костова


FB page: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite 

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Великата Майка-Пчела и нейните деца. / Светото Писание на българите.https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/12/blog-post.html,  <.8.12.2019 г.>

Този текст е публикуван и във в."Слово плюс", бр. 19 (1167), 6-12 юни 2019 г., с. 8, година XXIII, ISSN 1310-9693, http://slovoplus.com/arhiv/11/sp_19-2019.pdf

петък, 6 декември 2019 г.

Обреден хляб за Никулден от Северозападна България

Обреден хляб за Никулден от Северозападна България,
носещ имената "Боговица" или "Св. Петка".
Омесила и заснела: Светлана Костова,
Никулден е един от най-обичаните и почитани български народни празници. И днес почти всяко българско семейство тачи този ден по стародавна традиция независимо, дали има именник или не. Както отбелязва още в края на 19 век големият изследовател на българската старина Димитър Маринов, изглежда християнският светител Николай Мирликийски чудотворец е заместил във вековната народна памет и представа честването на някакво друго митическо и свръхестествено същество.

Неотменима част от най-големите народни празници като Бъдни вечер, Великден и Гергьовден са обредните хлябове. За празника на св. Никола няма специално предназначени хлябове, е установил Д. Маринов. Месят се такива, които срещаме на Бъдни вечер, "Рангеловден, на служба, на оброк и частен оброк, наречен параклис".

Големият изследовател в трудовете си подчертава, че обредните хлябове са "толкова важна и съществена част на обреда, щото без обреден хляб обред не може, жертвоприношението е без никакво значение и сила. Напротив, има случаи, когато обредът и жертвоприношението се извършват само с обреден хляб. Обредният хляб не е обикновен хляб, който се меси за катадневна храна. Той се различава от обикновения по начина на приготвянето на тестото, по формата си и по шарките, с които е нашарен." (цит. по Д. Маринов, Религиозни народни обичаи, т. I (2), С., Изд. Изток-Запад, 2003)

И така, скъпи жени, омесете хляб за празника и вложете в него своята "молитва, написана с тестеви символически белези". Изразете надеждите си за благоденствие, сила, живот, здраве, плодовитост, плодородие, любов!

Показаният тук Никулденски хляб се меси на доста места в Северозападна България, както посочва Димитър Маринов - в с. Ярловица, Ломско; в с. Ружинци, Карбинци, Медовница и Скомля, Белоградчишко. В с. Извор, Видинско се нарича "Боговица". В с. Раковица, Кулско пък наричат този хляб "Св. Петка" и го месят на Архангеловден. 

Името му "Боговица" и особено "св. Петка", както формата и начертанието му, подобни на Лазарските кукли за кумичене и Бъднивечерските краваи, според мен изразяват молитва за благоденствие, добър живот и любов, идващи от женската сила и женското начало, раждащо живот и възприемано от предците ни за носител на плодородие и изобилие.

Снимка и текст: Светлана Костова, 



Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Обреден хляб за Никулден от Северозападна България. / Светото Писание на българите., https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/12/blog-post_6.html, <06.12.2019 г.>

неделя, 20 октомври 2019 г.

Българските народни шевици в съвременния интериор

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/10/blog-post.html




Много спорове се водят, как да живее и дали да се претворява в днешното време и със съвременни средства българската традиция, обичаите, носиите, шевиците, тъй като всички те са излезли от контекста на единното народно битие, начин на живот и мислене. 
Понеже вече не са същностна част от живота и най-вече от празника на хората, те се превръщат единствено в обект на естетическа или физическа ("битова") наслада. 
Затова има всякакви интерпретации, които варират от пошлост и безвкусица до истинско преклонение. 

Тук ви представям един чудесен пример, как добрият вкус е винаги модерен, независимо на колко години е и от коя епоха! 
Как красивото винаги е и стилно! 
А духът на българската традиция е жив - претворен, без да е накърнен!

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/10/blog-post.html
Пердета в етно стил от стара градска къща, първата половина на ХХ век, Михайлова къща, РИМ-Монтана


https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/10/blog-post.html




Снимки и текст: Светлана Костова



неделя, 16 юни 2019 г.

Български символи на изобилието

"Превитото цвете" - символ на изобилието на живота 


https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/06/blog-post_16.html
"Изобилие" – картина по българска народна шевица от ръкава на женска празнична риза от Кюстендилско, 
19 век, акрил върху платно, худ. Светлана Костова

Сред българските народни шевици съществува един традиционен и може би характерен само за Балканите мотив с много варианти. Ще го откриете сред уникалните везби от Самоковско като централен мотив по ръкавите на годеници и невести. Често се намира и в редицата от избродирани елементи в края (ивата) на ръкавите на женските празнични ризи под основната композиция в пищните Дупнишки шевици, както в Самоковските и Ихтиманските. Може да го срещнете и в Кюстендилско или Разложко като двойно или четворно повторен мотив. Извезва се и върху сокаите – кърпи-украшения за глава на омъжените жени в Търновско, Габровско, Дряновско. Откриваме го и по ръкавите на сватбените ризи на невестите в Северозападна България. 

Навсякъде този характерен везбен орнамент прилича на цвете с голям плодник и чашка, ярко разцъфнало и приведено под тежестта на пищния си цвят. Това цвете изразява красотата на пролетта и младостта, на разцъфналата природа, но то преди всичко е обещание за богат плод и ново семе, което ще продължи цикъла на живота, който празнува чрез него.

Завиването на стъблото започва да оформя превитък, охлюв, „витка”, както я нарича народа - всъщност спирала, която е древен и свещен символ на човечеството за живота и цикличността на процесите на земята и в космоса.


https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/06/blog-post_16.html
Везба от ръкав на невестинска риза от с. Прогорелец, Ломско, втората половина на XIX век, НЕМ-БАН. 
Снимка: Светлана Костова
„Превитото цвете”, както си го наричам аз, е символ на самия живот, на неговото вечно възраждане чрез всяко ново раждане. То е и своеобразно Дърво на живота, в каквото се превръща всяка жена, в чиято утроба засятото семе узрява и се множи според рода си. Оформяйки по този начин цяла свята Градина, множеството и всяко поотделно от тези цветя-дървета-свещени утроби, пожелават плодовитост, изразяват плодородие и изобилие.

Светлана Костова

FB page: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite 

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Български символи на изобилието. "Превитото цвете" - символ на изобилието на живота. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/06/blog-post_16.html, <16.06.2019 г.>

Този текст е публикуван и във в."Слово плюс", бр. 21, 20-26 юни 2019 г., година XXIII, ISSN 1310-9693, http://slovoplus.com/