Великата Майка-Пчела и нейните деца

Великата Майка-Пчела и нейните деца - картина по народна везба 

от поли на женска риза от Скопска Блатия, ок. 1930 г. Британски музей. Худ. Светлана Костова.

https://www.etsy.com/listing/731816716/the-mother-bee-and-her-children-the

От дълбока древност сред старите цивилизации на Средиземноморието, Балканите и Мала Азия, Великата Богиня Майка в нейните проявления под различи имена и образи, е символично представяна като Царицата на пчелите. Вярвана като върховен Творец и Създателка, Тя е почитана и в ролята Ѝ на Родителка и Хранителка на живота.

Както е известно обаче, хората имат навика да отричат, разпъват и убиват боговете си. Всяка човешка цивилизация стига до момента да низвергне дори върховния Първоизточник и да въздигне човешкото същество като начало на всички начала. Разказват, че така се случило и в Алантида преди великата катастрофа. Хората въздигали храмове на самите себе си и там поставяли собствените си статуи, пред които се кланяли…

Това изображение от народна шевица от началото на 20 век, което пресъздадох, може да се тълкува по много начини. Един обаче за мен е неоспорим – това голямото е пчела - стилизиран, символичен образ, но все пак разпознаваем като пчела.

Забелязвате ли съпоставката, символизма на мащаба на изображенията? Тези двете човечета отстрани сме всички ние – мъже и жени, хора. Нейни деца, малки същества, родени и отхранвани от нея… Зависими от нея. Какво се случва, ако малките човечета убият своята майка?! Отговора сами си го знаете!

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/ 

FB page: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite 

Линк за цитиране: 

Костова, Светлана. Великата Майка-Пчела и нейните деца. / Светото Писание на българите., https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/12/blog-post.html,  <.8.12.2019 г.>

Този текст е публикуван и във в."Слово плюс", бр. 19 (1167), 6-12 юни 2019 г., с. 8, година XXIII, ISSN 1310-9693, http://slovoplus.com/arhiv/11/sp_19-2019.pdf

Обреден хляб за Никулден от Северозападна България

Обреден хляб за Никулден от Северозападна България,

носещ имената "Боговица" или "Св. Петка".

Омесила и заснела: Светлана Костова,

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

Никулден е един от най-обичаните и почитани български народни празници. И днес почти всяко българско семейство тачи този ден по стародавна традиция независимо, дали има именник или не. Както отбелязва още в края на 19 век големият изследовател на българската старина Димитър Маринов, изглежда християнският светител Николай Мирликийски чудотворец е заместил във вековната народна памет и представа честването на някакво друго митическо и свръхестествено същество.

Неотменима част от най-големите народни празници като Бъдни вечер, Великден и Гергьовден са обредните хлябове. За празника на св. Никола няма специално предназначени хлябове, е установил Д. Маринов. Месят се такива, които срещаме на Бъдни вечер, "Рангеловден, на служба, на оброк и частен оброк, наречен параклис".

Големият изследовател в трудовете си подчертава, че обредните хлябове са "толкова важна и съществена част на обреда, щото без обреден хляб обред не може, жертвоприношението е без никакво значение и сила. Напротив, има случаи, когато обредът и жертвоприношението се извършват само с обреден хляб. Обредният хляб не е обикновен хляб, който се меси за катадневна храна. Той се различава от обикновения по начина на приготвянето на тестото, по формата си и по шарките, с които е нашарен." (цит. по Д. Маринов, Религиозни народни обичаи, т. I (2), С., Изд. Изток-Запад, 2003)

И така, скъпи жени, омесете хляб за празника и вложете в него своята "молитва, написана с тестеви символически белези". Изразете надеждите си за благоденствие, сила, живот, здраве, плодовитост, плодородие, любов!

Показаният тук Никулденски хляб се меси на доста места в Северозападна България, както посочва Димитър Маринов - в с. Ярловица, Ломско; в с. Ружинци, Карбинци, Медовница и Скомля, Белоградчишко. В с. Извор, Видинско се нарича "Боговица". В с. Раковица, Кулско пък наричат този хляб "Св. Петка" и го месят на Архангеловден. 

Името му "Боговица" и особено "св. Петка", както формата и начертанието му, подобни на Лазарските кукли за кумичене и Бъднивечерските краваи, според мен изразяват молитва за благоденствие, добър живот и любов, идващи от женската сила и женското начало, раждащо живот и възприемано от предците ни за носител на плодородие и изобилие.

Снимка и текст: Светлана Костова, 

Светото Писание на българите

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/ 

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Обреден хляб за Никулден от Северозападна България. / Светото Писание на българите., https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/12/blog-post_6.html, <06.12.2019 г.>

Българските народни шевици в съвременния интериор

Много спорове се водят, как да живее и дали да се претворява в днешното време и със съвременни средства българската традиция, обичаите, носиите, шевиците, тъй като всички те са излезли от контекста на единното народно битие, начин на живот и мислене. 
Понеже вече не са същностна част от живота и най-вече от празника на хората, те се превръщат единствено в обект на естетическа или физическа ("битова") наслада. 
Затова има всякакви интерпретации, които варират от пошлост и безвкусица до истинско преклонение. 

Тук ви представям един чудесен пример, как добрият вкус е винаги модерен, независимо на колко години е и от коя епоха! 

Как красивото винаги е и стилно! 

А духът на българската традиция е жив - претворен, без да е накърнен!

Пердета в етно стил от стара градска къща, първата половина на ХХ век, Михайлова къща, РИМ-Монтана. 

Снимки и текст: Светлана Костова

Български символи на изобилието

"Превитото цвете" - символ на изобилието на живота 

"Изобилие" – картина по българска народна шевица от ръкава на женска празнична риза от Кюстендилско, 
19 век, акрил върху платно, худ. Светлана Костова

Сред българските народни шевици съществува един традиционен и може би характерен само за Балканите мотив с много варианти. Ще го откриете сред уникалните везби от Самоковско като централен мотив по ръкавите на годеници и невести. Често се намира и в редицата от избродирани елементи в края (ивата) на ръкавите на женските празнични ризи под основната композиция в пищните Дупнишки шевици, както в Самоковските и Ихтиманските. Може да го срещнете и в Кюстендилско или Разложко като двойно или четворно повторен мотив. Извезва се и върху сокаите – кърпи-украшения за глава на омъжените жени в Търновско, Габровско, Дряновско. Откриваме го и по ръкавите на сватбените ризи на невестите в Северозападна България. 

Навсякъде този характерен везбен орнамент прилича на цвете с голям плодник и чашка, ярко разцъфнало и приведено под тежестта на пищния си цвят. Това цвете изразява красотата на пролетта и младостта, на разцъфналата природа, но то преди всичко е обещание за богат плод и ново семе, което ще продължи цикъла на живота, който празнува чрез него.

Завиването на стъблото започва да оформя превитък, охлюв, „витка”, както я нарича народа - всъщност спирала, която е древен и свещен символ на човечеството за живота и цикличността на процесите на земята и в космоса.

Везба от ръкав на невестинска риза от с. Прогорелец, Ломско, втората половина на XIX век, НЕМ-БАН. 

Снимка: Светлана Костова

„Превитото цвете”, както си го наричам аз, е символ на самия живот, на неговото вечно възраждане чрез всяко ново раждане. То е и своеобразно Дърво на живота, в каквото се превръща всяка жена, в чиято утроба засятото семе узрява и се множи според рода си. Оформяйки по този начин цяла свята Градина, множеството и всяко поотделно от тези цветя-дървета-свещени утроби, пожелават плодовитост, изразяват плодородие и изобилие.

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/ 

FB page: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite 

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Български символи на изобилието. "Превитото цвете" - символ на изобилието на живота. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/06/blog-post_16.html, <16.06.2019 г.>

Този текст е публикуван и във в."Слово плюс", бр. 21, 20-26 юни 2019 г., година XXIII, ISSN 1310-9693, http://slovoplus.com/

РИСУВАЧКАТА НА ШЕВИЦИ

От години живея живота си, като следвам мечтите и целите си. Правя това повече или по-малко успешно. Правя го, защото знам, че от този свят ще си тръгна само с онова, което душата ми е събрала, посяла, преживяла. 

Разбиранията и действията ми са приемани и подкрепяни, но понякога предизвикват гнева на хора, които обичат етикети, чекмеджета и ограничения. Благодаря на тези хора! Те ме карат да се разгръщам още повече и все по-малко да завися от тяхното мнение.

Написах този текст за себе си, пред себе си и в отговор на онези, които презрително ме наричат „Рисувачката на шевици”. Всъщност засега това е най-хубавото ми прозвище! Ще го нося с достойнство! 

Защото Рисувачката на шевици е художник по призвание и историк по образование. Посветила е последните 15 години на проучване на шевиците – етнографско, философско, културологично и семиотично изследване. Написала е стотици страници, които предстои да издаде в поредица книги.

Рисувачката на шевици знае какво прави! Тя ги издирва, събира, подрежда, класифицира. Рисувачката на шевици знае много добре, че рисуването на шевиците съществува поне от 2 века и е прието и до днес в теренното етнографско проучване, както и в научните трудове, независимо от развитието на фотографията.

Рисувачката на шевици ги рисува, за да ги изследва. Претворява ги с огромно внимание и уважение, защото иска да ги почувства, преживее и разбере с всичките си сетива. 

Рисува ги, защото те са стотици и хиляди. 

Рисува ги, когато не може да използва снимките, защото са малки, с недобро качество или няма разрешение за това. Рисувачката на шевици знае, че снимките, па били те и на народни шевици, си имат авторски права и те трябва да бъдат спазвани. Най-малкото се изисква разрешение от автора им за ползването или в някои случаи като с големи музеи – дори сериозно заплащане. 

Рисувачката на шевици не спира с рисуването на свещените композиции от празничните и невестински дрехи на своите пра-майки. Тя меси обредни хлябове и се учи да изписва Великденски яйца, защото те носят по свой начин същите символи от премените.

Рисувачката на шевици знае, че преди да станат шевици, тези свещени символи са били врязвани в продължение на хиляди години върху камъка, глината или дървото, изковавани върху метала, татуирани върху кожата, апликирани, изплъстявани или изтъкавани върху килими или елементи на облеклото. 

Апропо – малка справка – татуировки по кожата на жените със символи на кръст и негови производни като шевици се срещат чак до 20 век сред жените по западните Балкани вместо шевици – в Босна и Херцеговина например, срещат се и в Северозападна България и Македония. Моята баба имаше такава. Има ги и в Полша.

Снимка: Коев, Иван. Българска везбена орнаментика. София, 1951 г., с.15.

И тъй като рисувачката на шевици си вади хляба като художник и преподавател в областта на художествения текстил и плъстенето на вълна и има сериозни творчески постижения, освен това е майстор – член на Занаятчийската камара, тя знае, че преди 19 век и промишлената революция хората в умерените ширини не са разполагали с естествени багрила, с които да багрят растителните влакна коноп, лен, памук и прочие, от които създавали ризите си. Те не можели като в Индия или Югоизточна Азия да рисуват или щампират дрехите си със свещените изображения. Затова трябвало да ги украсяват с бродерия, но забележете – не с памучни конци, които нямало как да обагрят, а с конци и прежди от вълна и коприна – влакна с животински произход, които могат да се обагрят в безброй нюанси от местните растения със съответните закрепители.

Рисувачката на шевици се отнася към везбите на предците си с огромно уважение и пиетет, защото знае, че те са по-големи от нея и от всяка жена или мъж на тази земя, по-древни са от днешната човешка цивилизация и в тях е наследството ни. Тя ги възприема като свещени изображения – като икони и знае, че те са връзката ни с висшата сила - Първопричина за всичкото, което Е.

Рисувачката на шевици препоръчва горещо на всички, които претворяват свещените изображения на предците ни да правят това с уважение, с каквото трябва да се отнасят и помежду си, защото преди да се изживяват като творци на реалност, трябва да приемат и обичат другите като себе си. Защото шевиците ни ни учат, че не сме толкова различни помежду си, нито пък отделени от другите хора – наши сънародници, съседи на Балканите, в Европа, Азия и дори по света.

Светлана Костова – Рисувачката на шевици

https://svetlanaarts.blogspot.com/

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

Възраждане и претворяване на българските народни шевици

Възраждане и претворяване на българските народни шевици" - Светлана Костова в предаването "Следобед с БСТВ"

Гергьовските венци в хляб и песен

Колак за Гергьовден от с. Смядово, Шуменско. 

Омесила и заснела: Светлана Костова

"Ходила е в гора Рада невяста

цвете да бере,

Набрала е цвете Рада невяста,

цвете Гергьовка,

Седнала е под явор Рада невяста

венци да вие.

На явор славей, Ради невести

песен си пее,

Песен си пее, тихо говори

Ради невести:

- Иди си, иди, Радо невясто,

гости ти дошли,

майка и тейко, Радо невясто,

и девет братя,

И ти донесли, Радо невясто,

дари големи:

От злато пафти, Радо невясто,

от сребро гривни.

И ти донесли, Радо невясто,

Ощ' кован гердан."

                        (Гергьовска песен от с. Шипка, Казанлъшко) 

               Виенето на венци е обредна практика на Гергьовден. Правят се от живи цветя – гергьовка или гергьовско цвете и други треви. Те се берат в полето един ден преди празника, донасят се у дома и сутринта рано на Гергьовден се увиват от момите, които често се събират и правят това заедно, всяка за своето агне. Гергьовката се увива с червен конец на пръчка от черница, круша или ябълка, отсечени в ранни зори заедно с листата. Обичаят е придружен с обредни игри и песни. Венците обикновено са предназначени за цветната вода за замесването на хлябовете, за агнето-курбан и за неговата майка, за първата овца, която ще бъде издоена ритуално на празника и за ведрото, което ще поеме това мляко.

Кръстников колак за Гергьовден от с. Риш, Преславско.
Омесила и заснела: Светлана Костова 

Като венец се вие превива и обредният Гергьовски хляб или детайли от него в някои български краища. Особено характерно е това за Шуменско, Търновско, Оряховско.

Вит като венец е и "кръстниковият колак" в с. Риш, Преславско, който младата булка носи на кръстника, когато той ритуално на Гергьовден ще й съблече невестинската горна дреха (глухче, контош, джубе) и ще свали невестинското забраждане-украшение (лъба, убрус). Събуват й се и венчалните обуща. Тази невестинска премяна младата булка е носила досега от деня на сватбата си, която е обикновено през есента. От Гергьовден нататък невястата е забрадена, обута и облечена както всички останали омъжени жени.

Светлана Костова

Използвана литература: 
Маринов, Димитър. Религиозни народни обичаи. т. I (2), София : Изток-Запад, 2003.

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Гергьовските венци в хляб и песен. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/05/blog-post.html, 06.05.2019 г.