Български символи на изобилието

"Превитото цвете" - символ на изобилието на живота 

"Изобилие" – картина по българска народна шевица от ръкава на женска празнична риза от Кюстендилско, 
19 век, акрил върху платно, худ. Светлана Костова

Сред българските народни шевици съществува един традиционен и може би характерен само за Балканите мотив с много варианти. Ще го откриете сред уникалните везби от Самоковско като централен мотив по ръкавите на годеници и невести. Често се намира и в редицата от избродирани елементи в края (ивата) на ръкавите на женските празнични ризи под основната композиция в пищните Дупнишки шевици, както в Самоковските и Ихтиманските. Може да го срещнете и в Кюстендилско или Разложко като двойно или четворно повторен мотив. Извезва се и върху сокаите – кърпи-украшения за глава на омъжените жени в Търновско, Габровско, Дряновско. Откриваме го и по ръкавите на сватбените ризи на невестите в Северозападна България. 

Навсякъде този характерен везбен орнамент прилича на цвете с голям плодник и чашка, ярко разцъфнало и приведено под тежестта на пищния си цвят. Това цвете изразява красотата на пролетта и младостта, на разцъфналата природа, но то преди всичко е обещание за богат плод и ново семе, което ще продължи цикъла на живота, който празнува чрез него.

Завиването на стъблото започва да оформя превитък, охлюв, „витка”, както я нарича народа - всъщност спирала, която е древен и свещен символ на човечеството за живота и цикличността на процесите на земята и в космоса.

Везба от ръкав на невестинска риза от с. Прогорелец, Ломско, втората половина на XIX век, НЕМ-БАН. 

Снимка: Светлана Костова

„Превитото цвете”, както си го наричам аз, е символ на самия живот, на неговото вечно възраждане чрез всяко ново раждане. То е и своеобразно Дърво на живота, в каквото се превръща всяка жена, в чиято утроба засятото семе узрява и се множи според рода си. Оформяйки по този начин цяла свята Градина, множеството и всяко поотделно от тези цветя-дървета-свещени утроби, пожелават плодовитост, изразяват плодородие и изобилие.

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/ 

FB page: @Svetoto.Pisanie.na.bulgarite 

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Български символи на изобилието. "Превитото цвете" - символ на изобилието на живота. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/06/blog-post_16.html, <16.06.2019 г.>

Този текст е публикуван и във в."Слово плюс", бр. 21, 20-26 юни 2019 г., година XXIII, ISSN 1310-9693, http://slovoplus.com/

РИСУВАЧКАТА НА ШЕВИЦИ

От години живея живота си, като следвам мечтите и целите си. Правя това повече или по-малко успешно. Правя го, защото знам, че от този свят ще си тръгна само с онова, което душата ми е събрала, посяла, преживяла. 

Разбиранията и действията ми са приемани и подкрепяни, но понякога предизвикват гнева на хора, които обичат етикети, чекмеджета и ограничения. Благодаря на тези хора! Те ме карат да се разгръщам още повече и все по-малко да завися от тяхното мнение.

Написах този текст за себе си, пред себе си и в отговор на онези, които презрително ме наричат „Рисувачката на шевици”. Всъщност засега това е най-хубавото ми прозвище! Ще го нося с достойнство! 

Защото Рисувачката на шевици е художник по призвание и историк по образование. Посветила е последните 15 години на проучване на шевиците – етнографско, философско, културологично и семиотично изследване. Написала е стотици страници, които предстои да издаде в поредица книги.

Рисувачката на шевици знае какво прави! Тя ги издирва, събира, подрежда, класифицира. Рисувачката на шевици знае много добре, че рисуването на шевиците съществува поне от 2 века и е прието и до днес в теренното етнографско проучване, както и в научните трудове, независимо от развитието на фотографията.

Рисувачката на шевици ги рисува, за да ги изследва. Претворява ги с огромно внимание и уважение, защото иска да ги почувства, преживее и разбере с всичките си сетива. 

Рисува ги, защото те са стотици и хиляди. 

Рисува ги, когато не може да използва снимките, защото са малки, с недобро качество или няма разрешение за това. Рисувачката на шевици знае, че снимките, па били те и на народни шевици, си имат авторски права и те трябва да бъдат спазвани. Най-малкото се изисква разрешение от автора им за ползването или в някои случаи като с големи музеи – дори сериозно заплащане. 

Рисувачката на шевици не спира с рисуването на свещените композиции от празничните и невестински дрехи на своите пра-майки. Тя меси обредни хлябове и се учи да изписва Великденски яйца, защото те носят по свой начин същите символи от премените.

Рисувачката на шевици знае, че преди да станат шевици, тези свещени символи са били врязвани в продължение на хиляди години върху камъка, глината или дървото, изковавани върху метала, татуирани върху кожата, апликирани, изплъстявани или изтъкавани върху килими или елементи на облеклото. 

Апропо – малка справка – татуировки по кожата на жените със символи на кръст и негови производни като шевици се срещат чак до 20 век сред жените по западните Балкани вместо шевици – в Босна и Херцеговина например, срещат се и в Северозападна България и Македония. Моята баба имаше такава. Има ги и в Полша.

Снимка: Коев, Иван. Българска везбена орнаментика. София, 1951 г., с.15.

И тъй като рисувачката на шевици си вади хляба като художник и преподавател в областта на художествения текстил и плъстенето на вълна и има сериозни творчески постижения, освен това е майстор – член на Занаятчийската камара, тя знае, че преди 19 век и промишлената революция хората в умерените ширини не са разполагали с естествени багрила, с които да багрят растителните влакна коноп, лен, памук и прочие, от които създавали ризите си. Те не можели като в Индия или Югоизточна Азия да рисуват или щампират дрехите си със свещените изображения. Затова трябвало да ги украсяват с бродерия, но забележете – не с памучни конци, които нямало как да обагрят, а с конци и прежди от вълна и коприна – влакна с животински произход, които могат да се обагрят в безброй нюанси от местните растения със съответните закрепители.

Рисувачката на шевици се отнася към везбите на предците си с огромно уважение и пиетет, защото знае, че те са по-големи от нея и от всяка жена или мъж на тази земя, по-древни са от днешната човешка цивилизация и в тях е наследството ни. Тя ги възприема като свещени изображения – като икони и знае, че те са връзката ни с висшата сила - Първопричина за всичкото, което Е.

Рисувачката на шевици препоръчва горещо на всички, които претворяват свещените изображения на предците ни да правят това с уважение, с каквото трябва да се отнасят и помежду си, защото преди да се изживяват като творци на реалност, трябва да приемат и обичат другите като себе си. Защото шевиците ни ни учат, че не сме толкова различни помежду си, нито пък отделени от другите хора – наши сънародници, съседи на Балканите, в Европа, Азия и дори по света.

Светлана Костова – Рисувачката на шевици

https://svetlanaarts.blogspot.com/

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/

Възраждане и претворяване на българските народни шевици

Възраждане и претворяване на българските народни шевици" - Светлана Костова в предаването "Следобед с БСТВ"

Гергьовските венци в хляб и песен

Колак за Гергьовден от с. Смядово, Шуменско. 

Омесила и заснела: Светлана Костова

"Ходила е в гора Рада невяста

цвете да бере,

Набрала е цвете Рада невяста,

цвете Гергьовка,

Седнала е под явор Рада невяста

венци да вие.

На явор славей, Ради невести

песен си пее,

Песен си пее, тихо говори

Ради невести:

- Иди си, иди, Радо невясто,

гости ти дошли,

майка и тейко, Радо невясто,

и девет братя,

И ти донесли, Радо невясто,

дари големи:

От злато пафти, Радо невясто,

от сребро гривни.

И ти донесли, Радо невясто,

Ощ' кован гердан."

                        (Гергьовска песен от с. Шипка, Казанлъшко) 

               Виенето на венци е обредна практика на Гергьовден. Правят се от живи цветя – гергьовка или гергьовско цвете и други треви. Те се берат в полето един ден преди празника, донасят се у дома и сутринта рано на Гергьовден се увиват от момите, които често се събират и правят това заедно, всяка за своето агне. Гергьовката се увива с червен конец на пръчка от черница, круша или ябълка, отсечени в ранни зори заедно с листата. Обичаят е придружен с обредни игри и песни. Венците обикновено са предназначени за цветната вода за замесването на хлябовете, за агнето-курбан и за неговата майка, за първата овца, която ще бъде издоена ритуално на празника и за ведрото, което ще поеме това мляко.

Кръстников колак за Гергьовден от с. Риш, Преславско.
Омесила и заснела: Светлана Костова 

Като венец се вие превива и обредният Гергьовски хляб или детайли от него в някои български краища. Особено характерно е това за Шуменско, Търновско, Оряховско.

Вит като венец е и "кръстниковият колак" в с. Риш, Преславско, който младата булка носи на кръстника, когато той ритуално на Гергьовден ще й съблече невестинската горна дреха (глухче, контош, джубе) и ще свали невестинското забраждане-украшение (лъба, убрус). Събуват й се и венчалните обуща. Тази невестинска премяна младата булка е носила досега от деня на сватбата си, която е обикновено през есента. От Гергьовден нататък невястата е забрадена, обута и облечена както всички останали омъжени жени.

Светлана Костова

Използвана литература: 
Маринов, Димитър. Религиозни народни обичаи. т. I (2), София : Изток-Запад, 2003.

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Гергьовските венци в хляб и песен. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/05/blog-post.html, 06.05.2019 г.

Народна носия на българка от Узункьопрю от края на XIX век

Народна носия на българка от Узункьопрю от края на XIX век 

собственост на Народно читалище "Бурел 2013". 

Снимка: Светлана Костова

Представям ви няколко снимки на народна носия на българка от Узункьопрю от края на XIX век. Тя е експонат от изложбата "Мъдростта на ръцете" във фоайето на зала "БЪЛГАРИЯ".

Пазва на женска риза от 

народна носия на българка от Узункьопрю 

от края на XIX век собственост на

Народно читалище "Бурел 2013". 

Снимка: Светлана Костова

Ръкав на женска риза от народна носия

на българка от Узункьопрю 

от края на XIX век собственост на 

Народно читалище "Бурел 2013". 

Снимка: Светлана Костова

Изложбата е организирана от на Народно Читалище "БУРЕЛ 2013" с. Ялботина, община Драгоман, с председател Антоанета Толтукова. 

Поли на женска риза от народна носия на българка от Узункьопрю от края на XIX век собственост на Народно читалище "Бурел 2013". Снимка: Светлана Костова

Изложбата беше открита в чест на Националния празник 3 март и продължи до 26 март 2019 г. В нея са включени няколко оригинални стари носии и съвременни интерпретации на майстори на народни художествени занаяти.

Снимки: Светлана Костова.

Народна носия на българка от Узункьопрю от края на XIX век 

собственост на Народно читалище "Бурел 2013". 

Снимка: Светлана Костова

Линк за цитиране на публикацията:
Костова, Светлана. Народна носия на българка от Узункьопрю от края на XIX век. / 

Светото Писание на българите. 
<https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/03/blog-post.html>

„Свѣтъ като цвѣтъ” (Свят като цвят)

„Свят като цвят!”

Чували ли сте този стар български израз?

            И да не сте, сигурно се досещате, какво означава: „съвършен свят”, „красив свят”!

А знаете ли, че „свѣтъ”, „свят” за старите българи е доста широко понятие. Това не е просто земята - светът, в който живеем, както би помислил всеки един съвременник. Свят е на първо място „небето и земята с всичко що е по тях” – „век, свят, мир, вселена”, както пише в своя речник Найден Геров в края на XIX век. Но „свѣтъ” е и „всичкый родъ чловѣческый”. „Свѣтъ” е и „добро живеене, честит живот”. 

Обичам речниците, особено старите! Те дават информация освен за значенията на думите, за бита, също и за начина на мислене и живот на дадени поколения, за измененията, които водят до отпадане на думи, изместване и промяна на значения. Минали са малко повече от 100 години, откакто е публикуван колосалният труд „Речник на българския език” на Найден Геров. А забелязвате ли разликата в мисловната нагласа на българина от XIX век и съвременника? Ако за нас „свят” е преди всичко цялата земя, за предците ни е цялото творение – космоса, вселената, както бихме казали днес. 

Как така във времена, когато пътуваме до всяка точка на земното кълбо, мисловно светът ни се смали и затвори в рамките на планетата Земя? Кога „небото” със звездите, с Господ и ангелите, които по представите на някогашните българи живеят там, т. е. онова, което днес наричаме най-често с думата „космос”, стана нещо отделно и различно от „света” ни, а „добро живеене” и „честит живот” не са вече част от възприемането ни за този свят?!

Замислете се, разширете се, почувствайте! Все пак това е в кръвта ни, граждани  на Вселената!

           Още една особеност в мисловната нагласа на предците ни. Те мислят циклично. Ще намерите доказателства във всичко, което е достигнало до нас – обичаи, песни, изображения. И в потвърждение още един пример от речника на Найден Геров: „цвѣтъ”, „цвят” е „разтворила се пъпка на растение, която после връзва плод и дава семе”.

Забелязвате ли хода на мисълта в това определение?! 

Цветът е цикълът в развитие! Той е обещание за нов цикъл с нов цвят от семето, което ще покълне и ще даде нов цвят и ново семе. И така до безкрай! Точно както в шевиците-градини по ръкавите на младите невести!

Но „цвет” е и „шар, шарка, боя” – „шарен свят”. 

Ако сега, вече познавайки традициите и богатството на българския език, добавим и значенията на „свят” като „свещен”, и „свет-, свят” като „светлина”, осъзнаваме всеобхватността и дълбочината на израза „Свят като цвят”. Усещаме възхитата, надеждата и пожеланието за един съвършен и красив свят, който процъфтява, както на небето, така и на земята – свещено, единно мироздание, вселена на честит живот! 

Свят от светлина! Свят в цвят!

Ето това е смисълът и пожеланието на всяка шевица върху празничните ризи на моми и невести, на символите върху всеки обреден хляб и всяка тъкан за дома, сътворени от любящите сърца и светите ръце на жените. Това е наричане и материализиране на тези пожелания за „свѣта”, за „рода человечески”.

Този е смисълът и на вечните символи, изписани върху съдове, сандъци, надгробия, защото за вечността няма предел, а животът на „небето и земята с всичко що е по тях” следва законите ѝ и винаги разцъфва като цвят, който „после връзва плод и дава семе”! 

За да го има светът!

Светлана Костова

Използвана литература:

1. Геровъ, Найденъ. Рѣчникъ на блъгарскый языкъ. Ч.5, Р-IA, Пловдивъ, 1904;

2. Прѣдисловие към Допълнение на българския рѣчникъ от Н. Геровъ. Пловдивъ, 1908 г.;

3. Маринов, Димитър. Народна вяра. Избрани произведения в 5 тома. Т.I (1). Съст. и ред. Маргарита Василева. София : Изток-Запад, 2003, ISBN 954-8945-30-4


Линк за цитиране:
Костова, Светлана. „Свѣтъ като цвѣтъ”./ Светото Писание на българите, <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/01/blog-post.html>, 05.01.2019 г.

Текстът е публикуван и тук: 
Костова, Светлана. „Свят като цвят!”./ в. "Слово плюс", 24-30 януари 2019 г., год. XXIII, бр. 3, (1151), с. 8, ISSN 1310 - 9693,  http://slovoplus.com/arhiv/11/sp_3-2019.pdf

Български народни шевици в брой 2 на списание "Изживей България"

В брой 2 на списание Изживей България - новото българско научно-популярно списание за българска етнология, история, фолклор, традиционна култура и занаяти може да прочетете статията ми "Мъдростта на сърцата ни", посветена на българските народни шевици. Тя е придружена с няколко мои картини по български народни везби, които бяха част от изложбата ми в Исторически музей- Дупница през последните 3 месеца на 2018 г. 

Освен хубавите големи снимки, в броя ще откриете и много други интересни материали, а любителите на шевиците ще бъдат изненадани с цели 14 страници курс по българска бродерия! 

Списанието "Изживей България" е тримесечно и все още може да бъде открито по местата за продаване на преса или да бъде поръчано там за безплатна доставка, там където не е налично.  

http://experience-bulgaria.eu/ 

📝My article and my art in the magazine Expirience Bulgaria Bulgaria

Светлана Костова

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/