Възраждане и претворяване на българските народни шевици

Възраждане и претворяване на българските народни шевици" - Светлана Костова в предаването "Следобед с БСТВ"

Гергьовските венци в хляб и песен

Колак за Гергьовден от с. Смядово, Шуменско. 

Омесила и заснела: Светлана Костова

"Ходила е в гора Рада невяста

цвете да бере,

Набрала е цвете Рада невяста,

цвете Гергьовка,

Седнала е под явор Рада невяста

венци да вие.

На явор славей, Ради невести

песен си пее,

Песен си пее, тихо говори

Ради невести:

- Иди си, иди, Радо невясто,

гости ти дошли,

майка и тейко, Радо невясто,

и девет братя,

И ти донесли, Радо невясто,

дари големи:

От злато пафти, Радо невясто,

от сребро гривни.

И ти донесли, Радо невясто,

Ощ' кован гердан."

                        (Гергьовска песен от с. Шипка, Казанлъшко) 

               Виенето на венци е обредна практика на Гергьовден. Правят се от живи цветя – гергьовка или гергьовско цвете и други треви. Те се берат в полето един ден преди празника, донасят се у дома и сутринта рано на Гергьовден се увиват от момите, които често се събират и правят това заедно, всяка за своето агне. Гергьовката се увива с червен конец на пръчка от черница, круша или ябълка, отсечени в ранни зори заедно с листата. Обичаят е придружен с обредни игри и песни. Венците обикновено са предназначени за цветната вода за замесването на хлябовете, за агнето-курбан и за неговата майка, за първата овца, която ще бъде издоена ритуално на празника и за ведрото, което ще поеме това мляко.

Кръстников колак за Гергьовден от с. Риш, Преславско.
Омесила и заснела: Светлана Костова 

Като венец се вие превива и обредният Гергьовски хляб или детайли от него в някои български краища. Особено характерно е това за Шуменско, Търновско, Оряховско.

Вит като венец е и "кръстниковият колак" в с. Риш, Преславско, който младата булка носи на кръстника, когато той ритуално на Гергьовден ще й съблече невестинската горна дреха (глухче, контош, джубе) и ще свали невестинското забраждане-украшение (лъба, убрус). Събуват й се и венчалните обуща. Тази невестинска премяна младата булка е носила досега от деня на сватбата си, която е обикновено през есента. От Гергьовден нататък невястата е забрадена, обута и облечена както всички останали омъжени жени.

Светлана Костова

Използвана литература: 
Маринов, Димитър. Религиозни народни обичаи. т. I (2), София : Изток-Запад, 2003.

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Гергьовските венци в хляб и песен. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/05/blog-post.html, 06.05.2019 г.