Как някога празнувахме Коледа с баба и дядо на село?

Всяка година, в самия ѝ край, когато наближи най-светлият празник, всеки от нас се завръща в спомените си и за малко става отново дете. Там, където заедно с най-близките и любими хора, сред сиянието на свещите и живия огън, всичко е радост и светли надежди! Завръща се там - не в някакво минало незабравимо, а във вечно съществуващото сега на мигове на щастие и споделеност! При това без ярки светлини, излишен шум и безмислени подаръци! Затова ще ви разкажа за това Сега в сегашно време с надеждата тези исконни български традиции да останат и да бъдат претворени и изживяни може би и от вас.

В святата нощ на Рождество Христово традиционното българско семейство от векове се събира около домашното огнище, за да почете и отпразнува раждането на Младенеца, който даде вярата в спасението, надеждата за бъдния ден и призова любов между човеците. Българинът е нарекъл тези светли часове на очакване Бъдни вечер. Всяко действие тогава е изпълнено с особена тържественост, с надежда за здраве, плодородие и щастие през идната година.

Подготовката за празника започва с почистване на дома. Ако в къщата има огнище или камина в нея се поставя голям пън. Този дънер всъщност е истинското коледно дърво на старите българи и носи специалното име Бъдник. Към него се отнасят с почит и уважение. Не само защото ще трябва сгрява с топлината си още 2-3 дни – през цялото време на Коледните празници, но и защото чрез него семейството ще съди за следващите месеци по начина, по който гори. Ако гори с голям пламък и искри, годината ще бъде добра!

В нашата къща на село, както в повечето къщи в последните десетилетия на 20-ти век, вече нямаше огнища. Но имаше така характерната готварска печка на дърва, която в този сезон не спираше да бумти. На нея винаги имаше тенджера или чайник с топла вода, а често отгоре ѝ и във фурната се готвеха вкусни гостби. В тази печка нямаше как да се сложи голям дънер от дъб, но дядо подготвяше за Бъдни вечер клонка от круша. Това ставаше още на Игнажден. С този клон от плодно дърво той заставаше пред горящия огън в печката и размахвайки го, започваше да благославя поред всички близки, домашните животни и растения за здраве, плодородие и изобилие. Да има, да се ражда! След тези благословии поставяше клонката на стената до печката, за да стои там до Богоявление, когато тя се пускаше в реката.

Денят на 24 декември започва рано, рано. От сутринта домакинята започва подготовката за най-важната трапеза. Основното в нея, както при повечето български традиционни празници, са обредните хлябове. А това е времето от годината, когато се месят най-много обредни хлябове.

Хлябът е не само основна храна за българина, душата на неговата трапеза, но той в християнските тайнства се превръща в символ на живота - тяло Христово, както виното - в Негова кръв. Хлябът се споделя. Той свързва хората на трапезата и е символ на християнското семейство – „една плът“.

Обредният хляб не е обикновена храна. Той е молитва, „изписана със символически белези“, както отбелязва големият изследовател на българската „жива старина“ Димитър Маринов. Меси се само от жени, защото жената е тази, която е способна и предназначена от Господ да материализира мечтите, надеждите и въжделенията на човешкия колектив. Две ръце, но най-вече любящо сърце и истинска вяра, че молитвите ни ще бъдат въплътени в живота, превръщат брашно, мая, сол и вода в свещен хляб!

Бъднивечерските хлябове са много и най-разнообразни. В родната ми Северозападна България почти навсякъде се меси прясна содена питка, посветена на Божията Майка, точно както това се прави за всяка родилка. Замесва се и голямо тесто с квас (с мая), от което най-първо се прави другият основен коледен хляб - „колач“. Най-често той е голяма погача с направен върху нея тестен кръст, кръг или слънце, или комбинация от тези символи.

Тук е мястото да вметна, че във времето, за което ви разказвам своите Коледни спомени - последните десетилетия на 20-ти век, жените вече отдавна предпочитаха да използват мая вместо квас, защото квасът изискваше много грижа и време за подготовка. И двете ми баби месеха хляб само с мая. А хлябът им беше вкусен и пълен с душа, защото те я влагаха там, заедно със съставките! В крайна сметка това е предназначението на обредните хлябове и на всяка свещена храна, предназначена да се споделя!

Третият основен хляб за Бъдни вечер е т.нар. „къща“ - пита, върху която домакинята изобразява с тесто както в детските рисунки къща, а с тестени топчета в ограденото пространство хората от фамилията, като обикновено на брой с 1-2 повече, за да се множи рода. Тук се поставя и символ за кучето като пазител до къщата.

Ако семейството има домашни животни, се омесва специална пита, наречена „кошара“. Върху нея с тесто се прави един голям почти затворен кръг с извити навън краища при отвора. Това е самата кошара, в която с различни топчета и продълговати ивици тесто се поставят овцете, козите, кравите и друг добитък. На входа ѝ се изобразява символично овчар (понякога с гега) и неговите кучета.

Всички имоти, които притежава семейството, също трябва да бъдат изваяни в отделни хлябове. „Градината“ се „изписва“ често с успоредни ивици тесто през цялата пита. „Лозето“ - на равни разстояния с вилица се набожда хляба или пък с три пръста се прищипва многократно, за да се изобразят лозите и техните редове. Ако има пчелин, задължително се прави отделна пита, като бройката на „кошерите“ също е с 1-2 повече, за да се роят пчелите.

Специално хлебче представлява „прасето“. То се прави от две неголеми тестени топки – едната по-малка за глава, а другата – за тялото. Те се изтеглят леко, за да станат по-продълговати. На по-дългата част се слага тестен детайл, който да уподоби завитата му опашчица. Може да се сложат и „уши“.

Върху малка питка, леко издължена, в средата се поставя кръгче от тесто и/или тестени ивици по ширина. Така получаваме „бъчвата“ с нейната канелка и обръчи.

Някога са се месели и различни кравайчета, гевречета и малки питки, които са се давали на коледарите. В детството ми коледуването беше изчезнало, но днес то отново се възражда на някои места, макар и не съвсем в духа на някогашната си същност, и коледарски дружини обикалят в селата, за да пеят своите благословии и да бъдат дарувани.

По традиция ястията на Бъдни вечер са постни, тъй като 24 декември е последният ден от едномесечния Коледен пост. В православието постът е обширно понятие, но по отношение на храната означава безмесни дни, но и въздържание от храни с животински произход като например мас, масло, яйца, сирене и др. Затова празничният характер на трапезата се състои в многото ястия. Обикновено се смята, че трябва да са 9 на брой:

1. Зелева чорба – зелев сок с нарязан на много ситно праз и червен пипер (може да се капне и малко олио или зехтин);

2. Пълнени чушки боб или с ориз;

3. Яхния от бял фасул или леща;

4. Постни сърми с листа от кисело зеле или с лозови листа;

5. Туршия;

6. Тиквеник (баница с тиква и орехи) или печена тиква;

7. Компот или ошав – компот от сушени плодове;

8. Сушени плодове – сини сливи, грозде, кайсии и др.

9. Ядки – орехи, лешници, люти чушки, чесън, праз.

   На трапезата за Бъдни вечер задължително присъства виното.

По традиция на този празник семейството сяда не на масата, а на земята, като върху почистения под е разпръснат наръч житна слама. Отгоре тя е застлана с черги и покривка. Този обичай е символ на нашата скромност и смирение, както и на това, че Младенецът Иисус Христос се е появил на бял свят в една пещера и първата му люлка са намиращите се там ясли за добитъка. Великото и непреходното обикновено не се раждат в разкош, а засияват в трудностите и изпитанията на света.

Разбира се, ако няма възможност да се празнува на пода върху слама, може да се използва ниска или висока маса, застлана с покривка. На средата на софрата се слага питката за Богородица, колачът и каната с виното, като върху тях се закрепва и запалва по една свещица. Около тях се подреждат всички останали обредни хлябове и ястия. Всички присъстващи са събрани около трапезата и стоят прави. Най-старият член на семейството прекажда и благославя храната за празника, като по този начин я освещава. Това се прави като в глинено или метално съдче се поставят няколко въглена и върху тях – тамян. Казва се молитвата „Отче наш“.

После всички сядат на земята и отново най-старшият (най-старшата) разчупва малката питка, наречена на Божията майка. Първото парче от хлебчето се оставя на иконата и се ползва при нужда за лек през годината. Всеки трябва да изяде мълком по един залък. В моя роден край тази питка се нарича „мълчанка“. Тя символизира тайната, която Богородица пазила 9 месеца, че е заченала и ще роди Спасителя.

След това се благославят хлябовете и при разчупването им се изказват благопожелания за здраве, щастие, късмет, изобилие и плодородие през идната година. Когато се реже главният хляб за Бъдни вечер, наричан с имена като колач, боговица, погача, стопанинът го вдига високо над главата си и казва: „Да порасне житото, колкото е вдигнат колача“.

Символично се „заколва“ прасето. Отрязва се „канелката“ на „бъчвата“ и в образуваната вдлъбнатинка на хляба се сипва малко вино, което трябва да прелее, за да го има в изобилие и занапред. След това виното се разлива по чашите и се пие наздравица.

В края на вечерята се чупят орехи и според това, каква е ядката им се съди, какво ще бъде здравето на човека през идната година.

Нанизва се чесън на червен конец, който трябва да се носи на шията или в джоба до Йордановден (6 януари) през т.нар. „мръсни дни“, за да предпазва от злини. Тогава се изхвърля в реката.

На Бъдни вечер в моето семейство вземахме Библията и търсехме насоки и отговори за бъдещето. За да се получи желаният отговор, трябва свещената книга да се подържи между ръцете, а човек да се съсредоточи върху въпроса си. След това да я отвори и да посочи някой пасаж, който да се разтълкува.

След вечеря се вдига покривката и настава най-хубавата част от празника – ровенето в сламата на пода. Всеки трябва да намери пшенично зрънце, което да изяде за здраве. Интересно е, под сламата да се сложат предварително и „бели пари“ (33 на брой – колкото е живял Иисус Христос), които да бъдат намерени. Обикновено това е голямото забавление за децата, но в него могат да се включат и възрастните, за да им помогнат, пък и да си припомнят, че и те са били деца.

Когато приключи борбата, придружена с радостни викове и смях, сламата се събира, а на сутринта се разнася и се пали по малко от нея край плодните дръвчета, за да раждат те повече през следващата година.

Прието е през трите дни на Коледа да не се работи нищо. Добре е дори месната храна да е сготвена предварително още на 24 декември, макар и да се консумира от 25 нататък, когато постите са свършили. Дойдат ли гости на 25 декември преди обяд, остават да споделят празничната трапеза. На нея традиционно се поднася свинско месо, ако има възможност и цяло печено прасенце, пълнено с лук, ориз и ситно нарязани дреболии. Може да се сложи и пуйка или гъска, пълнена с ориз, ябълки или кестени. В повечето случаи обаче за по-лесно се предпочита печена пуйка с кисело зеле. Задължителни за Голямата Коледа са „блажните“ сърми с кисело зеле.

В тези дни семейството се отдава на почивка, сърдечни разговори и светли мисли за бъдещето. Скътваме тези съкровища и образи в сърцата си, за да ни сгряват в идните дни. Завинаги!

Светлана Костова

Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Как някога празнувахме Коледа с баба и дядо на село? / Светото Писание на българите.

https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2022/12/blog-post.html, 22.12.2022 г.