ПЪЛНА СВЕЩ И ДЯДО БОЖЕ - БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ

 Светлана Костова

            Вторачен в ежедневието си, съвременният човек възприема времето като линейна категория, която има посока, начало и край. Считайки себе си за продукт и венец на линейна еволюция, за него е чужда мисълта за цикличност, повторяемост и спираловидно развитие на света и процесите в него. Въпреки масовата информираност за наличието и на други вярвания относно съдбата и пътешествията на човека и неговата душа, дори смяната на дните, месеците и годините пораждат у „модерния“ гражданин на планетата Земя усещане за еднопосочност и безвъзвратност.

Човекът от традиционното общество обаче дълбоко тачи и празнува малките и големите цикли на живота с твърдата увереност, че нещо, което е започнало, неминуемо ще свърши, а краят пък винаги го отвежда към началото. Упованието в това вечно завръщане към началото някогашният човек е намирал не само в ежедневния ход на дневния светлик, но и в тайнствения танц и превъплъщения на нощното светило. Всеки народ е усещал и отчитал могъщото влияние на най-близкото небесно тяло върху земята и ритмите на човешката дейност, върху съдбата на всичко в нас и около нас. Дори големият български писател от Х век Йоан Екзарх отбелязва, че Луната е като образ на нашите тела – ражда се, расте, изпълва се, намалява и изгасва, а с новото раждане промените й напомнят възкръсването.

Може би не само опита, а точно тази осъзнатост и оприличаване с човешките жизнени цикли по принципа на подобието на всичко, което е горе с това, което е долу, е довела някогашните българи до знанието, кое човешко дело е съзвучно със съответната фаза на месечината. Пълната Луна, наричана още „пълна свещ“, „пълнеж“, „лампеж“, за изненада на мнозина съвременници се радвала на огромна почит от предците ни и както посочва още през XIX век неуморният изследовател на българската жива старина Димитър Маринов, била именувана „дедо Боже“ или „дедо Господ“. Това назоваване говори за силата и мощта, които приписвали на месеца, когато е пълен. И точно както човекът във възходящото си развитие в средата на живота си постига баланс, цялост, изпълнен е с сила, подплатена със знание, което се превръща в мъдрост и започва да бере плодовете на своите трудове, така пълният месец се възприема като „предмет на почитание и подбудител на всяко начинание“, както казва Д. Маринов. 

За разлика от някои популярни съвременни предписания, голяма част от някогашните българи вярват, че не на новолуние, а „на пълна свещ се начиня всичко, защото всичко върви на добре, на пълно и се свършва, ако е работа, път или търговия, с успех, с придобив, благополучно.“

Именно на „ясна месечина“ (пълнолуние), което трае три дни, някога се сеели нивите, садели се и се присаждали дървета, зеленчуци и варива, защото всичко посадено „ще бъде пълно“, т.е. ще върже плод. Подготовката за тези дейности започвали още в края на втората четвърт на лунния цикъл, за да могат трите дни на пълнолунието да стигнат за извършването им.

Същото правило важало и за сватбите, които пък осигуряват човешката плодовитост. Така на младоженците, вдигнали сватба на пълна свещ, „всичко ще върви на добре, на пълно, на сговор“ и ще имат пълна къща с деца.

На пълна свещ се правела и първа копка за нова къща, за да е здрава и всички да живеят в нея щастливо.

В тези силни дни се започвало и всичко, свързано със занаят, пътуване, търговия, за да може не само да продължи, но и да завърши с успех, печалба и благополучие.

Пълнолунието предците ни определено са свързвали с пълнотата на кръга на обредния хляб като символ на Божествения свят и неговото изобилие.

Широко бил разпространен обичаят, виждайки пълната месечина, човек да извади кесията си, в която трябва да има пари и да почука по нея с показалеца на дясната си ръка, гледайки в същото време към светилото, като казва: „Как си пълна ти, Месечинке, така да е пълна и кесията ми!“ Това според предците ни подсигурявало имане и достатък до следващото пълнолуние.

 

Използвана литература:

1. Маринов, Димитър. Народна вяра. Избрани произведения в 5 тома. Т.I (1). Съст. и ред. Маргарита Василева. София : Изток-Запад, 2003;

2. Георгиева, Иваничка. Българска народна митология. Трето прераб. и доп. изд. София : Изд. на БАН "Проф. Марин Дринов", 2018;

3. Казасова, Розмари. Български народни магически вярвания и обичаи. Габрово : Нитон, 2017.

Същият текст е публикуван и тук:

Костова, Светлана. Пълна свещ и дядо Боже - български традиции по пълнолуние. // в. Слово плюс, ISSN 1310-9693, бр. 35-36/30 ноември - 6 декември 2023 г., с. 4,

https://slovoplus.com/arhiv/11/sp_35-36-2023.pdf

1