неделя, 16 декември 2018 г.

ПРИКАЗКА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО


Картина рисувана коприна по българска народна везба от ръкав на женска риза
от Дупнишко от 19 век. Художник: Светлана Костова
Живяло едно време едно малко момиче на една прекрасна земя.
Растяло малкото момиче волно като птиче. Растяло, обградено с обич, като цветето в малката градинка, за която се грижело. Растяло, окрилено от красотата на родната природа, от багрите на Небето, Слънцето, Земята и пъстроцветния Живот, които го обгръщали ласкаво като бащина риза в рождението, като майчина кърпа в кръщението. Тези багри преливали от всяка вещ в дома, сътворена от предците с любов, за да изпълни с Любов пространството на нашия живот.
            И така един ден, неусетно и естествено като самия живот, малката детска ръчица започвала сама да съзидава, да твори Красота, да преумножава Любовта. Грижливо напътствана от баба или мама, тя усвоявала езика на символите и багрите, за да разкаже на живота своята мечта. Да го възхвали и опази – него – вечния Живот – тук, сега и завинаги, на тази прекрасна Земя.
Ден след ден девойката с трепетни пръсти извайвала образите по своята сватбена премяна. Образи на дом, съграден от червените краски на любовта и живота, ограден и защитен със златните лъчи на Божествения Благослов, обграден от райска градина, преливаща от цветове, в която всичко расте, пуска филизи, цъфти и връзва прекрасни плодове и семена. Всички сезони – природни и житейски. Заедно и едновременно. Начало и край. Безкрай. Живот вечен.
Изписвала с конеца в багри и образи женската ръка дрехите, забрадките, престилките, чергите, килимите, халищата, покровите. Изпълвала като с писмена, книгата на своя живот. Всяко листенце, цветче или клонче, всеки филиз или плод, всяка шарка, мотив или цвят, заедно и поотделно, като слово в книгата на живота, като песен, като молитва, описвали стремленията на една човешка душа към щастие, въжделенията за любов и пожеланията за благоденствие.
Слово - възхвала на живота във величествената симфония на битието.
Слово в защита на светлината, творяща живот.
Благослов.
И словото стана плът...

Светлана Костова

Линк за цитиране: 
Костова, Светлана. Приказка за Сътворението. / Светото Писание на българите. <https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2018/12/blog-post_16.html>
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар