Светлана Костова
Търсейки
корените и значението на традиционните български символи, запазени в обреди и
обичаи, шевици, народни тъкани и хлябове, запалих и моите близки с изследване
на българската жива старина. В моя роден край – Северозападна България, все още
има наследени традиции и обичаи, които се спазват, макар че останалите живи
носители губят спомените си и няма на кого да ги предадат. Благодарна съм на
моята леля Иванка Асенова Милева, пенсионирана учителка по литература и пазител
на традициите, за всеотдайността и за това, че успя да издири информация за
няколко обредни хляба от с. Дългоделци, Монтанско, които не са описани и
публикувани никъде. Както разбирате, през XXI век това все още е възможно!
Нужна е само любов и желание!
Сред
това безценно народно наследство е обичаят да се прави пита
за един от най-почитаните празници в българския народен календар – Голяма
Богородица (15 август – Успение Богородично). Тя се меси и за здраве на
хората, които имат за светец-покровител Св. Богородица.
Богородичната пита, информаторката[1]
Танаска Илиева Горанова от с. Дългоделци, общ. Якимово, обл. Монтана, е правила за празника от
младини. В по-късно време я е месила и за здраве на дъщеря си, чийто
светец-покровител е Св. Богородица. Тя разказва, че на празника Успение
Богородично се запалва свещ, която се закрепва върху питата, прекадява се с
тамян, разчупва се на трапезата, като всеки трябва да си вземе парче от нея и
да благослови Божията майка, а в случая и почитащата своя светец жена. Когато
се празнува и светец, ако няма поканени чужди хора на трапезата, от питката се
„подава” на три къщи, заедно с малко обредна храна за празника и евентуално
носна кърпичка или някакъв друг малък дар. Това също се прави за здраве.
Спиралата
е двойствен символ, който еднакво е свързан и с живота, и със смъртта.
Тук го виждаме именно в тази му двойственост. Голяма Богородица е църковният
празник, честващ смъртта на Дева Мария, която била лека и красива като
заспиване (успение).
Заспиването
е приобщаване към Бога и спиралата в
случая изразява пътешествието в лабиринта на отвъдния свят. В този аспект
спиралата е символ на движение към
Центъра, към мъдрост и просветление[2].
Но
този сън е като дишането – вдишване – спиралата се
прибира, издишване – спиралата отново се разширява. Всяко дихание се извършва в свой ритъм и амплитуда, а всеки сън ражда
нови светове! Цикъл след цикъл! Точно като нишката, която изпридат
всички богини и подобно на тях всички жени – нишка символ на самия живот и на съдбата. Нишка, която при предене се усуква и
разсуква, която може да бъде пресукана
на ляво или на дясно, да бъде продължена
или прекъсната…
Спираловидни хлябове
се месят от българките като „краваи”
за Бъдни вечер, „кукли” за Тодоровден, „краваи”
за Великден и Гергьовден, както видяхме и за
Св. Богородица. Спирала като цвят в
средата имат и обредни хлябове „Боговица”
и „Светец” за празника св. Прокопи
пчелар, „колачи” за Илинден, „Боговица”, „параклис” и „колак” за
Архангеловден, „Боговица”, „богов хляб” за Никулден[3]. Всички тези празници са моменти на преход и
имат двойнствен характер, изразен именно чрез спиралата.
Тази двойнственост на
символа „спирала” маркира цикличността на творението. Краят винаги е ново
начало и началото винаги има край.
Това е спиралата като израз на
парадокса на изменчивата неизменност, възприемана като безкрайно движение и развитие.
И това е красивият,
жизнеутвърждаващ смисъл на спиралата като символ на жизнена сила. Точно както
завиването ѝ изразява и въртящия се небосвод в движение! Или пък галактиките,
които съвременната наука успява да заснеме.
[1] Танаска
Илиева Горанова от с. Дългоделци, общ. Якимово, обл. Монтана, родена 1935 г.
през май 2017 г. на 82 г. Информацията е записана от моята леля Иванка Асенова
Милева, р. 1943 г., дългогодишна учителка по литература, сега пенсионерка,
понастоящем живуща в с. Дългоделци, обл. Монтана.
[2]
Энциклопеддия символов, знаков, эмблем. Москва, Эксмо; СПб.: Мидгард, 2008,
с.80.
[3] Вж. всички изброени в книгата на Маринов, Д. Религиозни народни обичаи. Т.I (2). София – Изток-Запад, 2003.
Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Обреден хляб със спирала за Голяма Богородица от с. Дългоделци, Монтанско. / Светото Писание на българите, https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2020/08/blog-post.html, <14.08.2020>
Текстът е публикуван и тук:
Костова, Светлана. Обреден хляб със спирала за Голяма Богородица от с. Дългоделци, Монтанско. / в. Слово плюс, 28 януари - 3 февруари 2021, год. ХХIII, бр. 3/4, (1238), с. 6, ISSN 1310-9693, http://www.slovoplus.com/arhiv/11/sp_3-4-2021.pdf