Възраждане и претворяване на българските народни шевици" - Светлана Костова в предаването "Следобед с БСТВ"
В българската везба, тъкани, обредни хлябове, песни, ритуали е стаена хилядолетна мъдрост, чиито древни послания говорят един сакрален език – езикът на символите и неговото универсално писмо. Знание, предавано като светиня от поколение на поколение. Познание, разбирано чрез сърцето. Нашето Свето писание!
▼
сряда, 29 май 2019 г.
Възраждане и претворяване на българските народни шевици
Възраждане и претворяване на българските народни шевици" - Светлана Костова в предаването "Следобед с БСТВ"
понеделник, 6 май 2019 г.
Гергьовските венци в хляб и песен
Колак за Гергьовден от с. Смядово, Шуменско.
Омесила и заснела: Светлана Костова
|
"Ходила
е в гора Рада невяста
цвете да бере,
Набрала
е цвете Рада невяста,
цвете Гергьовка,
Седнала
е под явор Рада невяста
венци да вие.
На
явор славей, Ради невести
песен си пее,
Песен
си пее, тихо говори
Ради невести:
-
Иди си, иди, Радо невясто,
гости ти дошли,
майка
и тейко, Радо невясто,
и девет братя,
И
ти донесли, Радо невясто,
дари големи:
От
злато пафти, Радо невясто,
от сребро гривни.
И
ти донесли, Радо невясто,
Ощ' кован гердан."
(Гергьовска
песен от с. Шипка, Казанлъшко)
Виенето на венци е обредна практика на Гергьовден. Правят се от живи цветя – гергьовка или гергьовско цвете и други треви. Те се берат в полето един ден преди празника, донасят се у дома и сутринта рано на Гергьовден се увиват от момите, които често се събират и правят това заедно, всяка за своето агне. Гергьовката се увива с червен конец на пръчка от черница, круша или ябълка, отсечени в ранни зори заедно с листата. Обичаят е придружен с обредни игри и песни. Венците обикновено са предназначени за цветната вода за замесването на хлябовете, за агнето-курбан и за неговата майка, за първата овца, която ще бъде издоена ритуално на празника и за ведрото, което ще поеме това мляко.
Кръстников колак за Гергьовден от с. Риш, Преславско.
Омесила и заснела: Светлана Костова |
Като
венец се вие превива и обредният Гергьовски хляб или детайли от него в някои
български краища. Особено характерно е това за Шуменско, Търновско, Оряховско.
Вит като венец е и "кръстниковият колак" в с. Риш, Преславско, който младата булка носи на кръстника, когато
той ритуално на Гергьовден ще й съблече невестинската горна дреха (глухче,
контош, джубе) и ще свали невестинското забраждане-украшение (лъба, убрус).
Събуват й се и венчалните обуща. Тази невестинска премяна младата булка е
носила досега от деня на сватбата си, която е обикновено през есента. От
Гергьовден нататък невястата е забрадена, обута и облечена както всички
останали омъжени жени.
Светлана Костова
Използвана литература:
Маринов, Димитър. Религиозни народни обичаи. т. I (2), София : Изток-Запад, 2003.
Линк за цитиране:
Костова, Светлана. Гергьовските венци в хляб и песен. / Светото Писание на българите. https://svetoto-pisanie-na-bulgarite.blogspot.com/2019/05/blog-post.html, 06.05.2019 г.